Тя се казва Алекс и е от Южна Африка, но живее в Сингапур. Освен това, често пътува в чужбина по работа и за удоволствие.

Има обаче една голяма пречка за свободното и лесно придвижване – нейният паспорт и то до такава степен, че е готова „с удоволствие“ да го замени с друг.

„Ако някой ми предложи друг паспорт или на децата ми, ще го приема с две ръце“, споделя тя пред CNBC, като по причини, свързани с личния ѝ живот, пожелава да бъде назована само с малкото си име.

Паспортът от Южна Африка заема 51-во място в The Henley Passport Index, което го поставя в средата на глобалната класация, базирана на броя дестинации, които притежателите могат да посетят без виза.

Гражданите на страни със „силни“ паспорти, обикновено не разбират разходите, времето и неудобствата при пътуване с такъв, който не е сред най-високо класираните, допълва Алекс.

„Ако пътуваш по работа, това, през което трябва да минеш... е лудост.“

Скорошно пътуване до Европа с партньора й налага да си извадят визи за Шенген и за Обединеното кралство, процес, който отнема шест седмици. „Трябваше да бъдем много внимателни с сроковете“, признава жената.

Подготовката на купчина документи също може да бъде разочароващо преживяване за тези, които не притежават паспорт от най-висок ранг.

Алекс казва, че предишното й заявление за виза за Европа е изисквало финансовите й отчети да бъдат подпечатани от банката – подробност, за която разбрала едва след като посетила визовия център. За съжаление, не успяла да намери банков клон, който да й предостави тази услуга. След многократни откази, само един офис на банка се съгласил да отпечата воден знак за 10 долара на страница.

В допълнение, всяко посещение в центъра за издаване на визи й струва допълнителни 50 долара. „Мисля, че похарчихме около 600–700 долара, ако не и повече... за да получим виза за шест дни в Италия“, признава тя.

За да избегне тези проблеми, Алекс вече дава предимство на дестинации, за които не се изисква виза. „Има огромна разлика, ако ще ходиш на едноседмична почивка и трябва да платиш 1000 долара за визови такси. Неравноправна система“

Лили, притежателка на китайски паспорт – името ѝ също е променено от CNBC, тъй като пожелава анонимност поради строгата политика на работодателя си относно публични изявления, споделя за арогантни визови служители, които ѝ задават „обидни въпроси“, като например дали планира да превиши срока на визата си.

В заявленията си тя е помолена да предостави справка за съдимост или липса на такава, което отнема допълнително време и пари.

Алекс също е на мнение, че подлагането на толкова много ограничения за пътуване е донякъде унизително. Хората с по-слаби паспорти могат да бъдат образовани, почтени членове на обществото, но все пак трябва да преминават през интервюта и да преодоляват други препятствия, за да пътуват, докато тези без тези документи могат лесно да влизат в други страни, ако правителствата им имат споразумения за безвизово пътуване, отбелязва тя.

Лили, която среща трудности с пътуването, докато учи в чужбина, каза, че това я е възпрепятствало да кандидатства за работни места, които изискват чести пътувания.

„Не става въпрос само за унижението при получаване на визата, а и за начина, по който те третират на границата. Мисля, че ако не притежавах този паспорт – ако имах британски, тогава може би всичко щеше да е по-лесно.“, допълва тя.

На въпроса дали хората разбират колко трудно може да бъде пътуването за тези с по-слаби паспорти, тя казва, че е като жена да поиска от мъж да разбере „колко трудно е раждането“.

Тя е съгласна с Алекс, че обича страната си, но „все пак би искала да смени паспорта си“.

Панта Рой, предприемач от Сингапур, споделя, че пътуването като индийски гражданин му е струвало допълнителни средстава, време и усилия, особено при проучването на „дребните подробности“ на визовите изисквания на всяка страна.

Той описва как е трябвало да планира всичко много предварително, докато пътува с раница в Южна Америка, и допълва, че някои страни са изисквали от него да посочи точните си гранични пунктове на влизане и начини за транспорт. Според него, необходимостта да се запознае подробно с тези изисквания отнема част от удоволствието от пътуването: „Не можеш да бъдеш толкова спонтанен.“

Докато пътуват из Европа, Рой си спомня как приятелите му с лекота резервират по-евтини полети, докато той не може. Дори за кратки пътувания „трябва да започнеш да планираш около три месеца по-рано“, за да си сигурен, че имаш достатъчно време за виза и одобрение.“, казва той.

„Заради неудобството... просто отивам някъде другаде, вместо да ходя в Европа.“

За разлика от Алекс и Лили, Рой не иска да променя паспорта си: „Харесва ми да имам индийски паспорт. Няма да се откажа от него.“