Израелският премиер Бенямин Нетаняху излезе от войната като лидер на регионална свръхсила - човек, който устоя на огромен международен натиск да спре двугодишния конфликт с Хамас и нанесе тежък удар по враговете на Израел.

Сега обаче най-дълго управлявалият премиер в историята на страната е изправен пред може би още по-трудна задача: как да въведе Израел в нова епоха на мир.

Тази роля няма как да дойде естествено, пише в анализ The Wall Street Journal. Десетилетия наред Нетаняху играеше ролята на твърд защитник („ястреб“) на сигурността, представяйки се като единствения политик, способен да опази страната. Но самата война с Хамас усложни мисията - тя навреди на международния имидж на Израел и задълбочи враждебността в региона, правейки постигането на мир с палестинците и съседните държави още по-трудно.

В речта си тази седмица пред Кнесета по повод примирието в Газа и завръщането на живите израелски заложници, Нетаняху обобщи предизвикателството пред страната с думи от Книга на Еклесиаста:

„За всичко има време и срок под небето – време за мир и време за война. Последните две години бяха време за война. Предстоящите години, надявам се, ще бъдат време за мир.“

Това няма да е лесно, като на първо място, предстоят сериозни краткосрочни препятствия.

Хамас все още отказва да се разоръжи и провежда жестока кампания за възстановяване на контрола си в Газа, а все още няма договорен модел за управление на анклава.

Междувременно Нетаняху е на не повече от година от нови избори, които се очаква да бъдат трудни - макар че може да ги насрочи по-рано, за да се възползва от прилива на обществена подкрепа след освобождаването на заложниците.

Той все още е обвиняем от Международния наказателен съд за военни престъпления - дело, което определя като несправедливо и политически мотивирано.

Критиците на 75-годишния израелски лидер смятат, че той не е човекът, който може да донесе мир: твърде противоречив е у дома и в региона, а корупционните скандали продължават да го преследват (Нетаняху отрича вина).

Пътят към мир с арабските държави ще е труден, ако това означава да се приеме идеята за палестинска държава - нещо, което той и коалицията му от крайна десница категорично отхвърлят.

И не само те - проучвания показват, че повечето израелци се противопоставят на решението „две държави“, опасявайки се, че една бъдеща палестинска държава може да се превърне в плацдарм за нови атаки.

„Мисля, че мирът е отвъд неговите възможности“, казва пред WSJ Майкъл Коплоу, директор по политиката в Israel Policy Forum във Вашингтон.

Според него Нетаняху е „заклещен“ между президента на САЩ Доналд Тръмп, който настоява за край на войната и по-широк мир в региона, и собствената си коалиция, която изключва всякаква сделка с палестинците.

„Тръмп очевидно иска да премине към следващия етап на близкоизточната дипломация, но ще му бъде изключително трудно да завлече Нетаняху дотам“, допълва Коплоу. „Не осъзнава колко трудно ще е да накара Нетаняху да направи такава крачка.“

Дълга политическа сянка и амбиции за наследство

Нетаняху доминира израелската политика, откакто през 1996 г. стана най-младият премиер в историята на страната – на 46 години. Оттогава насам е служил шест мандата, връщайки се на власт два пъти. През цялата си кариера той е предупреждавал за две екзистенциални заплахи: ядрено въоръжен Иран и палестинска държава, която според него би унищожила Израел.

Нито едно от двете не се е случило при неговото управление - но и двете остават възможни.

Нетаняху винаги е мечтал да разшири регионалното признание на Израел и да впише името си редом с исторически лидери като Менахем Бегин и Ицхак Рабин, сключили мир с Египет и Йордания.

Войната в Газа възпрепятства амбициозния му план, разработен заедно с Тръмп - да се постигне пробив със Саудитска Арабия. Подобно споразумение би имало огромна символична тежест в мюсюлманския свят.

Миналата година, в реч пред ООН, Нетаняху показа карта с червена стрелка от Индия, през Саудитска Арабия и Израел до Европа — наричайки я „карта на благословията“. Тя символизира визия за регион, свързан чрез железници, енергийни и оптични линии.

До нея той постави „карта на проклятието“ - черен блок от държави от Иран до Ливан, където търговията е задушена от вражда и конфликти.

Днес мирът със Саудитска Арабия изглежда по-далеч от всякога, особено след като войната в Газа издигна палестинския въпрос отново на преден план.

„Войната направи Нетаняху още по-непопулярен в Залива“, казва пред WSJ Джошуа Красна, бивш израелски дипломат. „Лидерите там не го смятат за легитимен партньор. От нормализирането на отношенията през 2020 г. той не е бил поканен нито веднъж в ОАЕ - за разлика от израелски опозиционери, които се срещат редовно с емирските лидери.“

Въпреки това, според Авив Бушински, бивш говорител и съветник на Нетаняху, той остава единственият политик с достатъчно влияние, за да направи трудните компромиси, които са нужни за постигането на мир.

„Нетаняху е човек, пълен с противоречия, и може да адаптира подхода си според ситуацията“, казва Бушински. „Ако това служи на каузата, ще го направи. Въпросът е коя е каузата в момента?“

Бившият посланик на Израел в САЩ Майкъл Орен допълва: „Същата решителност, която показа във войната, може да я вложи и в търсенето на мир. Той се вижда като капитан на израелския кораб - и иска да го акостира на брега на мира.“

Междувременно Тръмп остава непредсказуем фактор. Натискът на американския президент да принуди Нетаняху да приеме примирието с Хамас, без групировката да бъде напълно разоръжена, оставя възможност тя да се възстанови и отново да управлява части от Газа. Тръмп може също така да окаже натиск върху арабските държави да постигнат мир с Израел в замяна на само мъгляви обещания за палестинска държава.

„Когато Тръмп е силно замесен, всичко е възможно“, казва Красна, според когото значима нормализация в следващата година-две е малко вероятна - особено преди изборите в Израел.

Според Даниел Шапиро, бивш американски посланик в Израел, дългото управление на Нетаняху, ролята му във войната и коалицията му с крайнодесни партии ще направят възстановяването на международната подкрепа изключително трудно без смяна на правителството или голям пробив в мирните преговори.

В политически план, краят на войната и завръщането на заложниците вероятно ще донесат на Нетаняху временен ръст на популярността. Но той остава непопулярен лидер, който ще трябва да се изправи пред обществена оценка за неуспеха да предотврати атаките на 7 октомври 2023 г. и бавната реакция на правителството след това.

И все пак, ако темата за сигурността доминира следващите избори, няма друг израелски политик, който реално да го победи. Както казва Шапиро: „Един от основните му аргументи пред избирателите е: На кого вярвате да не позволи създаването на палестинска държава?“