Човешкото влияние върху глобалното затопляне „е причинило два от три смъртни случая вследствие на горещини в Европа това лято“

Изследователи от Imperial College London съобщават, че 16 500 смъртни случая са настъпили вследствие на горещини, предизвикани от парникови газове.

Анализът, който се основава на установени методи, но все още не е преминал рецензия, показва, че климатичните промени са повишили средната температура в градовете с 2,2°C, значително увеличавайки смъртността от опасно горещо време.

„Причинно-следствената връзка между изгарянето на изкопаеми горива, повишаването на температурите и увеличената смъртност е неоспорима“, казва Фридерике Ото, климатолог от Imperial College и съавтор на доклада.

„Ако не бяхме продължили да горим изкопаеми горива през последните десетилетия, повечето от тези 24 400 души в Европа нямаше да умрат това лято“, добавя той пред The Guardian.

Учените използвали местни модели за връзката между температура и смъртност, за да оценят ефекта от най-горещите месеци на годината. След това те са сравнили резултатите си – обхващащи градовете, където живее почти една трета от европейското население – с хипотетичен свят без климатични промени.

Най-големи щети от жегата, сушата и наводненията са нанесени в Кипър, Гърция, Малта и България, но това далеч не са единствените засегнати държави, а според учените тази цифра е консервативна

Екстремният климат ще струва на Европа 43 млрд. евро - България е сред най-засегнатите

Те установили, че допълнителните горещини са отговорни за около 68% от смъртните случаи. Най-засегнати са възрастните хора, като 85% от починалите са над 65 години, а 41% над 85 години.

„Голямата част от смъртните случаи при горещини се случват в домове и болници, където хора с вече съществуващи здравословни проблеми са изправени пред предела на своите възможности“, казва Гарифалос Константинудис, епидемиолог и съавтор на изследването.

„Но горещината рядко се посочва в свидетелствата за смърт.“

Няколко жертви, починали на открито, са назовани поименно от местните медии. Мануел Арица Серрано, 77-годишен мъж от Ла Рамбла, Испания, починал след припадък по време на разходка през август, според общинския съвет, където температурите са достигнали 45°C през уикенда.

Брахим Аит Ел Хаджам, 47-годишен баща на четири деца, управляващ компания за подови настилки в Северна Италия, починал докато полагал бетон на училищна сграда близо до Болоня, където термометрите достигнали 38°C. Трагедията се случила два дни преди да влезе в сила регионалната забрана за работа на открито в ранния следобед, пише The Guardian.

Константинудис отбелязва, че рисковете за общественото здраве от горещините все още се подценяват, въпреки опасностите.

„Никой не би очаквал някой да рискува живота си, работейки под проливен дъжд или в ураганни ветрове“, казва той.

„Но опасната жега все още се третира твърде леко.“

Рекорден юни повишава средното затопляне за региона до 2,8 °C над нивата от 1991-2020 г.

Западна Европа продължава да чупи рекорди като най-бързо затоплящия се континент

Градовете в Европа са по-добре подготвени за справяне с екстремни жеги, отколкото през 2003 г., когато опустошителна вълна от горещини е отнела живота на 70 000 души, но спешните служби трудно успяват да се справят с нарастващите температури и застаряващото население.

Лекарите призовават за локални планове за действие при горещини, повече зелени площи в градовете – които са по-топли от околните селски райони – и климатизация за уязвими групи като обитателите на старчески домове.