Иран заяви, че запасите му от обогатен уран се намират под развалините на ядрените обекти, бомбардирани от Израел и САЩ - рядко публично споменаване на местонахождението на делящия се материал.

Съдбата на този запас - и по-специално 408 кг уран, обогатен близо до ниво за производство на оръжие - е ключова тревога за западните сили след 12-дневната война на Израел срещу Ислямската република през юни.

Иранският външен министър Абас Арагчи заяви в четвъртък вечерта по държавната телевизия, че ядрените материали се намират „под отломките на бомбардираните съоръжения“.

Той добави, че Иранската организация за атомна енергия „оценява дали тези материали са достъпни или не“.

Коментарите на Арагчи идват на фона на наближаващия краен срок за Техеран да изпълни условията, поставени от европейските сили - включително да отговори на въпросите за запасите от силно обогатен уран - или в противен случай в края на месеца срещу Ислямската република ще бъдат възстановени международните санкции.

Изправен пред екзистенциална заплаха през 60-те години на миналия век, Израел набързо сглоби атомно устройство. Какво ще избере да направи Иран?

Израел 1967, Иран 2025: Две държави на прага на ядрената бомба

След войната западните разузнавателни оценки за степента на нанесените щети върху ядрената програма на Иран са противоречиви.

Доналд Тръмп заяви, че програмата е била „унищожена“, след като САЩ за кратко се включиха в израелската атака, бомбардирайки основните обогатителни съоръжения на Иран - Фордо и Натанц, както и друг ядрен обект и склад в Исфахан.

Дипломати и ядрени експерти обаче подозират, че Техеран може да е преместил запасите от силно обогатен уран преди ударите.

След войната Иран прекрати сътрудничеството с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), което означава, че ядреното звено на ООН нито е успяло да оцени пълния мащаб на щетите, нито съдбата на запасите.

Великобритания, Германия и Франция посочиха отказа на Техеран да позволи възобновяване на пълни проверки от МААЕ и да изясни статута на обогатения уран като причина за решението си от 28 август да активират така наречения механизъм „snapback“ (автоматично възстановяване на санкциите), което ще доведе до повторно налагане на санкции от ООН срещу Иран.

Те също така настояха Техеран да възобнови ядрените преговори с администрацията на Тръмп.

Трите страни, известни като Е3, искат Техеран да се върне на масата на преговорите за ядрената си програма, но той отказва, докато не получи гаранции за сигурността си и военни репарации от Вашингтон

46 години не стигат: Франция, Германия и Великобритания връщат санкциите срещу Иран

„За Техеран предоставянето на достъп на Запада и яснота за запасите от силно обогатен уран е една от малкото разменни карти, които са му останали“, казва Ели Геранмайех от Европейския съвет за външни отношения, цитирана от Financial Times. „Иран се опитва да запази двусмислието около ядрената си програма - както за да държи отворена възможността за оръжейна употреба, но по-вероятно за да върне Тръмп на масата за преговори“, допълва експертът.

Иран започна да разширява ядрената си дейност, след като Тръмп се оттегли от ядреното споразумение през 2018 г. и наложи вълна от санкции върху Ислямската република. Европейските сили остават страни по договора от 2015 г.

Техеран беше в процес на преговори с администрацията на Тръмп, когато Израел започна атаката през юни.

Рафaел Гроси, генерален директор на МААЕ, заяви тази седмица, че агенцията и Техеран са постигнали предварително споразумение за възобновяване на сътрудничеството, като го определи като „важна стъпка“.

Подробности обаче почти липсват, включително кога инспекторите на МААЕ ще могат да посетят Фордо и Натанц.