Съобщенията, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е поискал от ЕС да наложи мита до 100% върху Китай и Индия заради покупките на руски петрол, предизвикаха учудване и от двете страни на Атлантическия океан.

Тръмп е направил предложението – първоначално съобщено от Financial Times и потвърдено пред CNBC от два източника, когато е бил поканен на среща с висши служители на САЩ и ЕС във Вашингтон във вторник.

Белият дом все още не е отговорил на искането на CNBC за коментар.

Помолен да коментира предложението на Тръмп, говорител на ЕК заяви пред CNBC, че не може да разкрие подробности от срещата поради конфиденциалност, като отбеляза: „ЕС е ангажиран с всички съответни глобални партньори, включително Индия и Китай, в контекста на усилията си за прилагане на санкции. Този ангажимент ще продължи.“

ЕК посочи 19-ия пакет от мерки, подготвян срещу Русия, като заяви, че е „добавила нови санкционни инструменти, които позволяват да се борим със заобикалянето чрез трети страни“ и САЩ са „изключително важен партньор“ в усилията на Брюксел да окаже натиск върху военната икономика на Русия.

Брюксел и Вашингтон започват преговори по новите санкции срещу Русия

Игра на време

Искането към ЕС да наложи мита върху ключовите руски енергийни клиенти Индия и Китай беше разгледано като начин да се накажат търговските отношения с Русия и да й бъде оказан натиск за край на войната в Украйна.

Въпреки това европейските официални лица изглеждат предпазливи да не си навлекат неприязън от Китай и Индия, а моментът, в който Тръмп отправи искането си, предизвика учудване, тъй като Вашингтон преговаря за търговско споразумение с Ню Делхи.

САЩ вече наложиха 50% тарифа на Индия, която включва 25% наказателна митническа такса за покупките на руски петрол.

Според Индия тарифите са „нечестни, необосновани и неразумни“, като същевременно критикува търговията на САЩ и ЕС с Русия.

FT: Тръмп призовава ЕС да наложи 100% мита на Китай и Индия, за да окаже натиск върху Путин

Иън Бремър, основател на Eurasia Group, заяви пред CNBC, че последното искане на Белия дом е „трудно да се съгласува с усилията на Тръмп да сключи търговско споразумение с Индия и Китай, което той поставя на първо място пред постигането на примирие в Украйна (да не говорим за неща като трансатлантическата колективна сигурност и възпиране)“.

„По-скоро изглежда като опит да се прехвърли отговорността за по-силна реакция на Европа, като се създаде политическо прикритие за американската бездейност по отношение на санкциите и се избегне пряк удар по отношенията между САЩ и Китай.“, допълва той.

„Европа трябва да каже „не”

Анализаторите смятат, че е малко вероятно Брюксел да се съгласи. Не само че ЕС би се опасявал да приеме спорната тарифна стратегия на Тръмп и да прекъсне отношенията си с Индия и Китай – въпреки конкуренцията с азиатските суперсили, но има и свои собствени сложни търговски отношения с Русия.

„Всички знаят, че ако европейците не са успели да се откажат от руската енергия повече от 3,5 години след началото на войната, то със сигурност няма да прекъснат връзките си с най-големия си доставчик на стоки“, заяви Бремър от Eurasia Group.

Индия и ЕС са съгласни по почти половината от „главите“ на търговското споразумение

Други анализатори смятат, че Европа, за разлика от Тръмп, изпитва отвращение към налагането на тарифи като част от търговската стратегия, като твърдят, че не трябва да се въвлича в неговите търговски войни.

„Никой в Европа не вярва, че тарифите са ефективен инструмент на търговската политика... Европа би предпочела дипломацията за решаване на проблемите, а не откровена търговска война“, заяви Бил Блейн, пазарен стратег и основател на базираната в Лондон Wind Shift Capital, в бюлетина си Morning Porridge в сряда.

„Отговорът на Европа трябва да бъде „не“. Тръмп разбуни гнездото – нека той се справи с последствията. Да видим какво ще се случи“, заключи Блейн.

Тръмп обяви още 25% мита към Индия заради купуването на руски петрол. Общото облагане стига 50%

Тънките връзки с Русия

ЕС има сложни търговски отношения с Русия, което вероятно ще му попречи да накаже други държави за това, че правят бизнес с Москва, когато той също го прави, макар и на много по-ниско ниво, отколкото преди началото на войната в Украйна през 2022 г.

Двустранната търговия на ЕС с Русия е 67,5 милиарда евро (78,1 милиарда долара) през 2024 г., според данни на Европейската комисия, като вносът е на стойност 35,9 милиарда евро, предимно горива и минни продукти. Износът за Русия възлиза на 31,5 милиарда евро през 2024 г.

ЕС се бори да се откаже напълно от вноса на руски газ и втечнен природен газ. Делът във вноса на газ в ЕС е спаднал от над 40% през 2021 г. до около 11,6% през 2024 г., докато Русия е отчела по-малко от 19% от общия внос на газ през 2024 г., сочат данните на ЕК

ЕС ще купува енергийни продукти от САЩ на стойност $750 млрд. Защо това е „абсурдно“

На този фон САЩ насърчава европейските си съюзници да преминат към американски втечнен природен газ.

Доналд Тръмп заяви, че ЕС се е ангажирал, като част от рамковото търговско споразумение, което предвижда 15% мита върху износа за САЩ – да закупува американски втечнен природен газ, петрол и енергийни продукти с очаквана стойност 750 милиарда долара в следващите три години.

Американският министър на вътрешните работи Дъг Бургум заяви пред CNBC, че администрацията на Тръмп се стреми да увеличи пазарния дял на САЩ в енергийния сектор в Европа.

„Износът на втечнен природен газ би бил едно от най-лесните неща – може да се натовари на кораб и да се изпрати. Да измести руския газ, да сведе пазарния им дял в Европа до нула и да повиши пазарния дял на САЩ. Това е чудесно за Америка, чудесно за нашите съюзници и ще спрем да финансираме руската страна във войната“, заяви той пред CNBC на Gastech 2025.