Очакванията ни към лекарите често са свързани с това специалистите да бъдат почти свръхчовеци – никога да не допускат грешки, да не се уморяват и диагнозата, която поставят, винаги да е правилна.

Истината обаче е доста далечна, защото медиците, както и всички ние, също са хора. Те редовно работят на ръба на възможностите си – с дълги смени, под огромно напрежение и често с ограничен ресурс. По-добри условия със сигурност биха помогнали – повече персонал, по-ефективни системи. Но дори в най-добре финансираните болници със силно мотивирани специалисти стандартите могат да се окажат под очакванията ни. Причината за това е, че медицинските лица, както всички нас, разчитат на „каменновековите“ си мозъци, които трудно се справят с темпото и сложността на съвременната медицина.

Това поставя и един от най-важните въпроси: кой – или какво – е най-добре подготвен да гарантира качествени грижи за пациентите? AI все още буди подозрения, но натрупващите се изследвания показват, че все пак може да помогне за решаване на някои от най-устойчивите проблеми – независимо дали става въпрос за сгрешени диагнози и пропуски в медицинските картони или за неравен достъп до здравеопазване.

Това поставя ключовия въпрос: кой – или какво – е най-добре подготвен да гарантира качествени грижи? Изкуственият интелект все още буди подозрения, но натрупващите се изследвания показват, че може да помогне за решаване на някои от най-устойчивите проблеми – от грешни диагнози и медицински пропуски до неравен достъп до здравеопазване.

Въпреки че това е важно поради множество причини, една от главните със сигурност е високата цена, която пациенти и лекари трябва да заплатят заради грешна диагноза.

Статистиката е тревожна, защото почти всеки пациент ще се сблъска поне веднъж в живота си с диагностична грешка. В Англия около 5% от посещенията в първичната помощ водят до неправилна диагноза – милиони пациенти са изложени на риск. В САЩ всяка година близо 800 хил. души умират или остават с трайни увреждания заради подобни грешки. Ако принадлежите към онези 10% от световното население с рядко заболяване, рисковете са още по-високи.

Дори когато доказателствата са ясни, медицината невинаги ги следва. В САЩ възрастните пациенти получават доказано ефективно лечение само в около половината от случаите. Лекарите обаче често не са на едно и също мнение: в проучване на над 12 хил. рентгенови изображения вторичните оценки се разминават с първоначалните в около една трета от случаите – а това води до промяна в лечението почти в 20% от тях. С напредването на работния ден качеството значително пада: антибиотиците се предписват една идея по-често поради неоснователни причини, а нивата на профилактични изследвания – включително и такива за рак – спадат.

За всичко това има обяснение – мозъкът е податлив на разсейване, мултитаскинг и умора. Изтощението, депресията и когнитивното стареене не просто изтощават лекарите – те увеличават вероятността от допускане на грешки.

Медицината се развива с темпо, което трудно се следва. До дипломирането половината от наученото вече е остаряло. Новите изследвания достигат до практиката средно за 17 години, а през това време на всеки 39 секунди излиза нова биомедицинска публикация. Дори само преглед на абстрактите би отнел около 22 часа на ден. Съществуват над 7000 редки заболявания, а всяка година се откриват още 250.

AI, за разлика от човешките лекари, не познава умората. Той обработва медицински данни със скорост, която е недостижима за човека. Докато лекарите се различават в преценките си, алгоритмите са последователни. Те също допускат грешки, но най-новите модели впечатляват с постиженията си: в някои изследвания превъзхождат значително лекарите по клинично разсъждение, включително и при сложни случаи.

Най-голямото предимство на изкуствения интелект е способността му да открива закономерности, които човекът би пропуснал. Тези инструменти се оказват особено добри, когато става въпрос за диагностициране на редки заболявания.

В проучване от 2023 г. изследователи подават на ChatGPT-4 петдесет клинични случая, включително и десет редки диагнози. Моделът успява да реши всички често срещани още при второто предложение и 90% от редките – до осмото, като превъзхожда лекарите в контролната група.

Добър пример е историята на момче на име Алекс. Три години и 17 различни специалисти не успяват да обяснят хроничните му болки. Майка му се обръща към ChatGPT, който предполага, че момчето страда от рядкото състояние tethered cord syndrome. Диагнозата е потвърдена от медици, а Алекс вече получава адекватно лечение.

Здравната система в световен мащаб често е обърната с главата надолу. Най-нуждаещите се – най-болните, бедните и уязвимите – са и най-лишени от достъп.

Претоварените графици, заедно с недобрия транспорт, принуждават милиони пациенти да пропускат важни прегледи. Родители, които работят почасово или в платформената икономика, трудно намират време за профилактика. Данни на American Time Use Survey, цитирани от The Guardian, показват, че пациентите отделят два часа, за да стигнат до 20-минутен преглед.

За хората с увреждания препятствията са още по-големи – във Великобритания те са четири пъти по-склонни да останат без медицинска помощ заради транспорт, разходи или списъци на чакащи. При жените с увреждания рискът от незадоволени здравни нужди е над седем пъти по-висок в сравнение с този при мъжете без увреждания.

И все пак малцина поставят под въпрос нормата да чакаш в коридора на клиниката. AI има способността да промени това. Можете да си представите, че притежавате лекар в джоба, който е готов да отговаря на въпросите ви навсякъде и по всяко време. В 10-годишния план на лейбъристите британският здравен министър Уес Стрийтинг обяви, че пациентите скоро ще имат възможността да обсъждат здравословните си проблеми с изкуствен интелект чрез приложението на NHS. Това е една смела стъпка, която може да донесе по-бърз и достъпен клиничен съвет за милиони потребители.

Но не и за всички.

За да работи трансформацията, хората трябва да имат достъп до технологиите. 2,5 милиарда души по света все още са офлайн. Във Великобритания 8,5 млн. нямат базови дигитални умения, а 3,7 млн. семейства живеят под „минималния дигитален стандарт“ – с лоша връзка, остарели устройства и ограничена подкрепа.

Допълнителна пречка е липсата на увереност: 21% от британците казват, че се чувстват изостанали спрямо технологиите.

Днес изследванията за AI в здравеопазването почти изцяло се концентрират върху слабостите му. Важно е да разбираме рисковете от пристрастия и грешки. Но тази перспектива пренебрегва системата, на която вече разчитаме – система, която често е претоварена, недостъпна или просто грешна. Честната оценка на AI в медицината трябва да бъде направена именно на този фон.