Една от най-оживените артерии на Неапол, пълна с ресторанти и магазини, е Via dei Tribunali.

В нейна странична пресечка е бронзовата статуя на Пулчинела (персонаж от италианската комедия дел арте), символ на града. По време на високия сезон опашката до нея стига до половин километър, тъй като туристите се редят да потъркат носа му – древен ритуал за късмет.

Но местните жители знаят, че традицията е фалшива.

Статуята е издигната едва през 2010 г. и е била до голяма степен игнорирана от неаполитанците.

Едва през последните години инфлуенсъри я откриват, измислят фолклорна история и изведнъж туристите решават, че пътуването до Неапол няма да е същото без снимка с тази атракция. Резултатът е парадоксална „местна“ традиция без местни жители – и е добър пример за това как прекомерният туризъм преобразява градовете, пише Politico.

Pexels

„Историческият център на Неапол е мъртъв“, казва социологът и активист Франческо Каликия, който живее в работническия квартал Санита.

„Тези улици вече не са квартали. Няма неаполитанци, няма истински живот. Те са се превърнали в детски площадки, в открити търговски центрове.“

Докато пие кафе на Via Foria, малко извън туристическата зона, забелязва гол до кръста мъж, който се разхожда, влачейки куфара си по средата на улицата.

„Проблемът“, каза Каликия, наблюдавайки мъжа, докато пресича улицата, „е, че този вид туризъм не се управлява и контролира.“

Много градове в Италия се борят със същите проблеми. Но Неапол – с неговата история и колоритни жители – предлага особено ярък пример.

Активисти, експерти и местни политици твърдят, че прекомерният туризъм разрушава структурата на града – и макар че често се представя като източник на средства и работни места, всъщност е предимство само за богатите.

Защо туристите са ужасни по време на почивка

Недостиг на жилища

Един от основните начини, по които туризмът променя Неапол, е влиянието му върху жилищния пазар.

„Краткосрочните наеми са нараснали експоненциално, точно както и в други италиански градове“, казва Киара Капрети, общински съветник и член на Resta Abitante – асоциация, защитаваща правото на жилище, докато търси свободна маса на препълнения площад Сан Доменико.

В някои квартали има по един B&B апартамент на всеки три жилищни сгради. „Ако това се случваше в по-богатите квартали, местните биха могли да поемат по-високите наеми и нарастващите разходи“, каза Иван Авела, местен градоустройствен инженер. „Но в по-бедните квартали въздействието е много по-тежко. Районът остава беден, но и туристически.“

Италия забранява самостоятелното настаняване в Airbnb имоти

Резултатът е, че жителите биват изселени.

Джузепе Джилио, хуманитарен работник, който е и екскурзовод, е един от многото, изселени от бума на B&B.

През 2023 г. хазяинът му го уведомява, че превръща апартамента в бизнес проект, подкрепен от държавни средства, за да стимулира инвестициите в Южна Италия. За него изглежда по-лесно – и по-изгодно да изсели Джилио и да превърне апартамента във възможност за краткосрочен наем.

Още преди да изтече срокът на предизвестието, една сутрин Джилио се буди и вижда, че работници вече разкопават газовите тръби в съседната стая.

„Загубих всичко и се наложи да се настаня при приятели, заедно с котката си, докато не намерих друго място. За известно време буквално бях на улицата“, разказва той. Но това, което го шокира най-много, е колко бързо се променя цялата сграда.

„В тази сграда все още има семейства, които живеят там от поколения, но много от тях нямат средства да се борят с подобни ситуации. Четири етажа, по два апартамента на всеки, всички са превърнати в жилища за краткосрочни наеми, пансиони или студентски квартири. И постепенно, един по един, дългосрочните жители са изтласкани, за да се направи място за туристи и временни наематели.“

Unsplash

„Чух история за възрастна жена, чието жилище било в центъра, но не можела да се прибере у дома, защото улиците били препълнени“, разказва Гая Портолано, която работи в туристически информационен център.

„Един турист я чул да се оплаква и й казал, че тя е тази, която живее на грешното място.“

Натискът върху жилищния фонд в Неапол е толкова силен, че местните дискусии за градоустройството сега се въртят около инвестиции в източната част на града, пълна със занемарени и изоставени райони. Идеята е „да се възстановят загубите вероятно чрез преместване на жителите от центъра, за да се направи място за туристите.

Поддръжниците на туристическия бум обаче твърдят, че платформи като Airbnb могат да бъдат от полза за малките собственици на имоти.

През 2023 г. почти две трети от домакините на Airbnb притежават повече от един имот, а петте най-големи контролират около 500 обяви на пазара. Това значи, че най-големите собственици на имоти са компании, а не хора. И дори когато собствениците са физически лица, често са от по-богати градове като Рим или Милано.

„На местно ниво няма преразпределение на средства“, казва Каликия и допълва, че Неапол се използва като пощенска картичка за Италия, докато печалбите се насочват на север или в чужбина.

„Партенопа“ – любовното писмо на Паоло Сорентино до Неапол

Един ярък пример е древна жилищна сграда на централния площад на Rione Sanità. Гигантът в производството на кафе Lavazza, базиран в Торино, рисува стенопис на фасадата, съчетавайки неаполитански жаргон с уличен стил, популяризиран в града от футболни фенове, и дори добавя QR код, който препраща към уебсайта на компанията.

„Ето какво става с Неапол – открит супермаркет за северноиталиански компании, които идват тук и отнемат части от нашите квартали.“, допълва Каликия.

Някои градове и региони правят опити да регулират експлозивния растеж на Airbnb, но местните власти твърдят, че ръцете им са вързани без подкрепата на националното правителство. Всъщност критиците казват, че правителството на Джорджа Мелони само е влошило нещата.

Може ли един германски историк да спаси Флоренция от свръхтуризма

Капрети, която е член на лявата опозиционна партия „Народна власт“, казва, че новите закони улесняват ремонта на апартаменти и промяната на предназначението им. Тя посочва закон от 2024 г., прокаран от настоящия министър на инфраструктурата Матео Салвини, който въвежда мерки за опростяване на строителството и градоустройството.

Правителството на Мелони оспори и закон в Тоскана, позволяващ на общинските администрации, в съгласие с региона, да определят зони, в които да се установят правила и ограничения за краткосрочното отдаване под наем. Централната власт заяви, че това ограничава свободата на стопанска дейност и конкуренцията.

„Все още няма национален закон за краткосрочното отдаване под наем, а това е проблем за местните власти“, каза Капрети, добавяйки, че общините и регионите могат да направят само толкова.

„Истинските решения могат да се вземат само на национално ниво.“

„Нуждаем се от национален закон, който да постави някои граници“, потвърждава Дженаро Акампора, лидер на опозиционната Демократична партия в Общинския съвет на Неапол. Той предлага градски планове за определяне на максимален процент на краткосрочните наеми, за да се предотврати изселването на жителите.

Unsplash

Неавтентичен град

Посетителите са привлечени от Неапол заради това, което считат за автентичност – оживен уличен живот, цветни стенописи, култура на хранене и топлина на местните хора. Но тъй като местните жители са изтласкани в периферията, именно тази автентичност се разпада.

Критиците все по-често описват историческия център на града като „открит фритюрник“, превзет от сергии. Международните вериги продължават да се разрастват, а местните се питат колко пицарии могат да се поберет на една улица.

„На Via Toledo, на 46 метра, през 2015 г. имаше само един бизнес, свързан с храни. До 2023 г. вече има пет – по едно заведение на всеки 9 метра“, каза Авела, имайки предвид една от най-оживените улици в Неапол.

Това разпространение на заведения за хранене е измества важни местни забележителности. Книжарницата Pironti на площад Данте, където поколения ученици са купували учебници, е заменена от остерия – местна гостилница.

Пица с ананас в Неапол предизвика национален скандал

Бумът в хранителния туризъм усилва и дългогодишните предизвикателства, свързани с управление на отпадъците.

Еднократните опаковки от заведенията се трупат по улиците, като голяма част са оставени от посетителите. „В много квартали вече е невъзможно да се разхождаш, без да те удари в носа миризма на пържено“, оплаква се Капрети.

„В центъра на градовете обществените тоалетни са почти изчезнали и това е истински проблем“, добавя Барата. „Човек, който се нуждае от тоалетна, е принуден да влезе в кафене и да консумира нещо, или да се облекчи на улицата. Вие сте принудени да консумирате в частни заведения, защото обществената услуга не се предлага.“

Тази логика, казва той, засяга несъразмерно бедните.

„Бездомните хора са изгонени, защото тяхното присъствие се счита за неприятно за туристите. Те са изтласкани от историческите центрове и не им се дават условия да останат. Но проблемът решен ли е? Не – просто е преместен другаде.“

Битката срещу Airbnb: Кой печели и кой губи в европейските топ дестинации

Молби за промяна

Дори религиозните практики се променят.

Църквите, които някога са служили като места за събиране на жителите, сега са туристически атракции, изтласквайки богослуженията от историческия център.

„Разбира се, местата за поклонение, разположени в райони, които са икономически неустойчиви, губят своята общност от вярващи. И това не се случва само в Неапол“, каза Доменико Билоти, професор по канонично право в Университета „Магна Греция“ в Катандзаро.

Ако по-младите поколения са принудени да живеят все по-далеч от работните си места, защото центровете са икономически недостъпни, църквите и религиозните сдружения поемат нови роли. Те се превръщат в доставчици на социални услуги, допълва той.

Културата също е пригодена за туристи, а не за местните жители, като често става прекалено скъпа. „Много неща, които преди бяха безплатни, сега се плащат“, казва Марина Минити, активистка от Mi Riconosci, група, която защитава правата на културните служители.

25 евро на вечер: Италия обмисля рязко увеличение на данъка за най-богатите туристи

Ироничното е, че туризмът често заличава именно онези качества, които са привлекли посетителите в началото.

„Туризмът няма да остане толкова силен завинаги“, казва Каликия. „Без политическо планиране, оставянето му да продължи без контрол носи сериозни рискове.“

Той отпива от кафето си и разказва историята на една жена от квартала му, която някога работила като чистачка.

„Жената получи няколко стаи за гости, а синът й отвори бар и също нае няколко стаи за гости. Виждате ли, туризмът е начин да се измъкнете бързо от бедността. Но проблемът е, че няма план Б, когато той изчезне“, добавя той. „Тя трябваше да затвори къщите за гости, защото сега идват по-малко туристи. Трябваше да си намери работа в ресторант, но това беше само до момента, в който и той затвори, защото като всичко останало, зависи от туризма.“