Репресираният от Пекин уйгурски регион изпраща все повече стоки в Европа
„Въздушният път на коприната“ включва повече от 40 товарни маршрута между подложената на принудителен труд уйгурска етническа група и Европа
&format=webp)
През изминалата година са открити десетки нови товарни маршрути, по които се превозват хиляди тонове стоки от китайската провинция Синдзян до Европа. Над 40 товарни маршрута свързват Стария континент с летища в региона, в който Пекин е обвиняван, че подлага уйгурската етническа група на принудителен труд и нарушава човешките права.
Според нов анализ на данните за въздушния транспорт, проведен от базираната във Вашингтон правозащитната организация Uyghur Human Rights Project (UHRP), цитиран POLITICO, над девет транспортни компании са открили маршрути от Синдзян до Великобритания, Германия, Унгария, Гърция, Швейцария, Белгия, Ирландия, Испания и други европейски дестинации.
Един от превозвачите коментира пред изданието, че няма доказателства, че техният товар е произведен с принудителен труд. Други твърдят, че не носят отговорност за веригите за доставки на пренасяните стоки.
„Бързото разширяване на въздушните товарни маршрути между уйгурския регион и Европа представлява нарастваща заплаха за целостта на веригите за доставки на ЕС и Обединеното кралство“, според доклада на UHRP, който проследява 12 месеца въздушен трафик на товари от юни 2024 г. до май тази година.
Анализът показва, че полетите превозват стоки от електронната търговия, текстил, обувки, електроника, авточасти и селскостопански продукти – всички сектори, изложени на риск от принудителен труд на уйгури.
„Дълбоко съм загрижен за тези констатации“, акцентира пред POLITICO Дейвид Алтън, председател на Съвместния комитет по правата на човека на британския парламент, като отбелязва, че увеличаването на полетите „изглежда в противоречие с неотдавнашното решение на Европейския съюз да приеме механизъм за проверка на принудителния труд“.
През юли комисията на Алтън установява, че Обединеното кралство също е изложено на риск да се превърне в „сметище“ за стоки, произведени с помощта на съвременно робство, и призовава министрите да наложат целеви забрани за внос, за да компенсират недостатъците на британския Закон за съвременното робство от 2015 г. Той изисква компаниите да публикуват годишен отчет, в който подробно описват усилията си за предотвратяване на принудителния труд, включително оценка на рисковете.
Принудителният труд е „широко разпространен“ в Синдзян
Европейският производствен гигант Volkswagen напусна региона, тъй като „не е в състояние да провери независимо степента на принудителния труд в своята верига за доставки“, казва Алтън. „Китайското правителство последователно отказва достъп на специалните докладчици на ООН за разследване“.
Правителствата в Северна Америка и Европа, ООН, университетски изследователи, организации за защита на правата на човека, мозъчни тръстове и десетки свидетелства на оцелели доказват неуспоримо, че Пекин упражнява натиск върху уйгурската работна ръка в Синдзян. През 2021 г. британските законодатели приеха позиция, че Китай извършва „геноцид“ в региона.
Това включва „широко разпространеното използване на принудителен труд“, казва тогавашният външен министър Доминик Рааб.
Същата година САЩ забраниха вноса на продукти, произведени с принудителен труд на уйгури, и разшириха тези закони в началото на 2025 г.
„Трябва да приемаме, че всички продукти, произведени в уйгурския регион, са произведени с принудителен труд“, категоричен е в писмена декларация Сиан Лий, ръководител на отдела за защита на правата на човека в Обединеното кралство и Европа в Anti-Slavery International. „Принудителният труд, налаган от страна на китайската държава, е широко разпространен и систематичен“.
Полети на радара
Китайското правителство е позиционирало главното летище Урумчи в Синдзян като централен хъб в стратегията си „Въздушен път на коприната“, интегрирайки региона в глобалните пазари като част от инициативата „Един пояс, един път“. Длъжностни лица от Китайската комунистическа партия приветстват разширяването на глобалните въздушни транспортни връзки на региона през 2023 г. като част от проекта на китайския президент Си Цзинпин.
„Твърдението за „принудителен труд“ в Синдзян е „лъжата на века“, измислена от антикитайски елементи, за да злепоставят Китай“, посочва говорител на китайското посолство в Лондон пред POLITICO, като настоява, че „в Синдзян няма „принудителен труд“ и че докладът на UHRP е „напълно неверен“.
По думите му „никакви клевети или дискредитиране не могат да променят факта, че продуктите от Синдзян са с високо качество и са широко приветствани“.
Преди юни 2024 г. анализът на публичните данни за полетите, проведен от Uyghur Human Rights Project, идентифицира само два товарни маршрута от Урумчи до Европа. Сега десетки полета по различни маршрути достигат Европа директно и с междинни кацания. Най-голям брой въздушни товарни полети, проследени от UHRP, са пристигнали в Обединеното кралство – 313. На второ място е Унгария със 162 товарни пристигания.
Само през май 2000 тона стоки от Урумчи са влезли в ЕС, Швейцария и Обединеното кралство.
Карго компаниите говорят
Авиокомпаниите, опериращи карго маршрути между летище Урумчи и Европа през този период, включват CAMEX Airlines, European Cargo, Geo-Sky, MNG Airlines, My Freighter, ROMCargo, S.F. Airlines, Titan Airways и Uzbekistan Airways, показва анализът на UHRP.
Грузинската авиокомпания CAMEX Airlines „няма връзка с производители, собственици на товари или получатели“, казва главният оперативен директор на компанията Шако Сетуридзе, като отбелязва, че тя превозва товари за спедиторски компании и „не може да проверява производителите или фабриките, където са произведени стоките“.
CAMEX Airlines „се противопоставя на използването на принудителен труд под каквато и да е форма, вид или място“, добавя той. „Според нашите знания и проучвания нито един от нашите товари не идва от самата провинция Синдзян“.
По думите му клиентите изпращат товари до летище Урумчи по суша от източните и южните градове на Китай, „така че цената на въздушния превоз е по-ниска“. Макар че превозват стоки от електронната търговия, дрехи и електроника, той заяви, че „товарите не произхождат от Синдзян“.
Други превозвачи на товари казват, че не знаят какво превозват.
„Ние не знаем конкретното съдържание, точния произход (освен летището на товарене) или методите на производство на отделните пратки, превозвани от нашите клиенти“, казва Зураб Кипароидзе, вицепрезидент по правни и административни въпроси на базираната в Грузия компания Geo-Sky. „Категорично заявяваме, че нямаме участие в предполагаемите проблеми, повдигнати от UHRP относно стоки, свързани с принудителен труд”.
По думите му „дейността на компанията е строго ограничена до превоз на товари от едно летище до друго“.
Британският превозвач European Cargo пък остава „бдителен по отношение на предизвикателствата, свързани с управлението на този риск“. От компанията добавят, че спазват британския Закон за съвременното робство от 2015 г., чиято цел е да предотвратява случаите на принудителен труд.
От превозвача акцентират, че наскоро са актуализирали своите бизнес практики в светлината на успешното съдебно обжалване на Световния уйгурски съвет срещу Британската национална агенция за борба с престъпността миналата година. В него беше установено, че тя не е разследвала потенциално пране на пари, свързано с вноса на памук, за който се твърди, че е произведен чрез принудителен труд в Синдзян.
Правозащитни групи искат действия
Очаква се до края на тази година в Синдзян да бъдат открити седем нови летища, които ще се присъединят към 26-те граждански такива, които вече функционират в региона. Те ще подчертаят задълбочаващата се интеграция на логистичните връзки на региона с останалата част от света.
В края на 2025 г. ЕС въведе Регламента за принудителния труд, за да ограничи злоупотребите, използвани за производството на стоки, влизащи в блока. Въпреки че Обединеното кралство няма еквивалентен закон, неговият Закон за съвременното робство от 2015 г. също има за цел да забрани влизането в страната на стоки, произведени с принудителен труд. И двата закона обаче са трудни за прилагане, тъй като на границата се проверяват малко стоки, а веригите за доставки са трудни за проследяване.
„Забраната на вноса от Синцзян би дала сигнал, че правителствата не са готови да подкрепят налагания от държавата принудителен труд“, казва Леа от Anti-Slavery International, посочвайки забраната на САЩ от 2021 г. за внос от региона. „Тъй като е трудно да се проведе значима проверка на място в контекста на налагания от държавата принудителен труд, предприятията трябва незабавно да се оттеглят от уйгурския регион“.
„Ангажиментът на Европа за премахване на принудителния труд от веригите за доставки трябва да надхвърля политическите декларации“, обяснява от своя страна директорът по проучвания на UHRP, Хенрик Шадзиевски. „Всяка непроверена пратка от Урумчи представлява пропуск да се предприемат действия – и потенциално нарушение на правата на уйгурите“.