Главният изпълнителен директор на Starbucks е спечелил 6666 пъти повече от служителите си през 2024 г.
Брайън Никол е получил възнаграждение от 97,8 млн. долара за по-малко от година, докато медианната заплата в компанията е под 15 хил. долара, според доклад на AFL-CIO
&format=webp)
Заплатата на главния изпълнителен директор на Starbucks, Брайън Никол, е била 6666 пъти по-висока от тази на средностатистическия служител на компанията през 2024 г., според нов доклад на най-голямата федерация на синдикатите в САЩ – AFL-CIO, цитиран от The Guardian.
Това е един от най-фрапиращите примери за разликата в заплащането между корпоративните ръководители и обикновените служители в американския бизнес сектор.
Никол, който заема поста в Starbucks от септември 2024 г., е получил над 97,8 млн. долара като общо възнаграждение за годината. За сравнение, типичен служител в компанията е спечелил под 15 хил. долара. Или, както посочва докладът с доза ирония:
„Средностатистическият служител в Starbucks би трябвало да е започнал работа през 4643 г. пр.н.е. (по време на каменната епоха!), за да изкара сумата, която изпълнителният директор получава само за 2024 г.“
Според AFL-CIO, съотношението между възнаграждението на CEO и заплатата на работещите в компаниите от индекса S&P 500 се е повишило от 268 към 1 през 2023 г. до 285 към 1 през 2024 г. За една година възнаграждението на изпълнителните директори е нараснало средно със 7%, или с 1,24 млн. долара.
Докладът се появява на фона на оживен дебат в САЩ около темите за икономическо неравенство и данъчна политика. Според Института за данъчна и икономическа политика (ITEP), новият reconciliation bill, приет през 2025 г., ще доведе до данъчни облекчения на стойност 1,02 трилиона долара за най-богатия 1% от американските домакинства в рамките на десетилетие.
По данни от същия анализ, главните изпълнителни директори в индекса S&P 500 ще получат средна данъчна отстъпка от 489 118 долара – или 639 пъти повече от тази на средния американски работник.
„Корпоративните директори прибират милиони, а сега ще получат допълнителни облекчения благодарение на новите данъчни политики“, казва Фред Редмънд, секретар-касиер на AFL-CIO.
„Това се случва на фона на съкращения в сфери като здравеопазване, хранителна помощ и федерални програми, от които зависят стотици хиляди работни места.“
Иронията не убягва на анализаторите: Доналд Тръмп започва първата си президентска кампания с остри критики към прекомерното възнаграждение на CEO-тата и обещания за по-високо данъчно облагане за корпоративния елит. Днес обаче политиката му се възприема от критиците като по-благосклонна към висшия мениджмънт.
В същото време социалното напрежение около богатството и неговото разпределение остава. Само в Силициевата долина, например, девет домакинства вече контролират 15% от общото богатство, показва отделен анализ – ясен индикатор за нарастваща концентрация.
Неравенството със сигурност не е новост. Но когато разликата в заплащането достига числото 6666, въпросите стават не само етични, но и икономически. И остават отворени – не само за борда на директорите, но и за обществото като цяло.