Как Black Sabbath намира своето звучене и измисля хеви метъла?

Ако случайно сте присъствали или гледали първия концерт на Black Sabbath, е малко вероятно да сте разпознали величието им. 

Групата е основана с не толкова зловещото име The Polka Tulk Blues Band през 1968 г. в Бирмингам. По това време в състава им има саксофонист и китарист, който свири със слайд. 

Година по-късно групата се смалява, преименува се и измисля хеви метъла. Малко групи са толкова неразривно свързани с музикален жанр, както Black Sabbath. Те поставят основите за всички следващи групи – от Motörhead и AC/DC до Metallica и Guns N' Roses, пише BBC. 

По пътя си певецът Ози Озбърн, който почина във вторник на 76-годишна възраст, се превърна в една от най-влиятелните фигури в рока, с изключителното си сценично присъствие и почти митологично потребление на наркотици.

„Ако някой е живял буен рокендрол живот“, признава той веднъж, „то това съм аз“.

Как тези четирима музиканти от работническата класа от Астън, Бирмингам, пренаписват правилата на рока?

Принцът на мрака си отиде: Ози Озбърн почина на 76

Според Осбърн, това е инстинктивна реакция към „хипи“ песните като „San Francisco (Be Sure to Wear Some Flowers In Your Hair)“, които запълват ефира след т.нар. „Лято на любовта“ през 1967 г.

„Цветя в косата? Моля те, спести ми ги“, пише той в автобиографията си от 2010 г.

„Единствените цветя, които някой виждаше в Астън, бяха тези, които се хвърлят в гроба ти, когато умреш на 53 години, защото си се преработил до смърт.“

Сътрудничейки си с китариста Тони Айоми, басиста Гийзър Бътлър и барабаниста Бил Уорд, първоначалната идея на Озбърн е да придаде бирмингамски привкус на блус звученето на Fleetwood Mac.

Първото име на групата – Polka Tulk, е вдъхновено от марката талк, която майка на Озбърн използвала.

След като се отказват от саксофона, те се преименуват на Earth, приемат колкото се може повече участия и дори успяват да си осигурят няколко допълнителни. „Когато в града идваше известна група, натоварвахме вана с всичките си неща и просто чакахме пред залата, надявайки се, че може да не се появят“, спомня си по-късно Озбърн.

Тази стратегия проработва, макар и само веднъж, когато групата е помолена да замести Jethro Tull. „След това всички агенти знаеха името ни“, споделя Ози.

Политическата мъдрост на Ози Озбърн

Именно тази тяхна опортюнистична черта ги насочва и към характерното им звучене. Съвсем случайно репетиционната зала на групата се намира точно срещу кино, в което цяла нощ прожектират филми на ужасите. Гледайки как публиката се тълпи пред киносалона, на четиримата им хрумва идея.

„Тони каза: „Не мислите ли, че е странно хората да плащат, за да се плашат? 

Защо не започнем да пишем музика за филми на ужасите?“, разказва Озбърн пред музикалния журналист Пит Пафидис през 2005 г. „И така се случи.“

Така се оформя финалната идентичност на бандата, която променя името си на Black Sabbath  по едноимения нискобюджетен филм с Борис Карлоф. Започват да пишат текстове, занимаващи се със смъртта, черната магия и психичните заболявания.

За да съответства на тази тематика, музиката също трябва да има по-тежко звучене. Уорд забавя темпото. Айоми увеличава силата на звука. Озбърн усвоява агресивен начин на пеене.

Но именно начинът на свирене на китариста е това, което наистина отличава Sabbath. Рифовете му сякаш изскачат от усилвателя и удрят публиката право в гърдите с небивала сила.

Това обаче е стил, който той развива от необходимост. 

Когато е на 17 години, Айоми работи в фабрика за ламарина, където в работен инцидент губи върховете на двата си средни пръста. Въпреки че хирурзите се опитват да ги присадят, те са почернели още преди да стигна до болницата. Това по-всяка вероятност е краят на кариерата му като китарист.  

„Лекарите ми казаха, че най-доброто, което мога да направя е да си събера багажа и да се занимавам с нещо друго.”, пише Айоми в автобиографията си „Iron Man“.

Getty Images | Айоми и Озбърн

Решен да докаже, че са сгрешили, той си прави предпазители за пръстите от бутилка с препарат за съдове и отпуска струните на китарата си, за да не се налага да натиска прекалено силно грифа.

След месеци на болезнени репетиции, научава нов стил на свирене – използва двата си здрави пръста, за да изсвирва акорди, и добавя вибрато, за да направи звука по-плътен.

Този опростен, разстроен звук се превръща в основата на хеви метъла.

Becoming Led Zeppelin: Нов документален филм разказва за пътя на групата към безсмъртието

„Никога не бях чувал такъв стил на свирене“, признава Том Алън, който продуцира дебютния албум на Sabbath през 1969 г. „Не можех да го разбера. Не го схващах. Никога не бях чувал нещо подобно по радиото.“

Записът е мрачен и тежък – отчасти защото групата го е записала само за два дни и то с ограничени средства. 

Критиците не са сигурни какво да мислят за него. В списание Rolling Stone Лестър Бангс пише, че албумът е „промотиран като рок ритуал в чест на сатанинските ритуали или нещо подобно. Не са толкова лоши, но това е всичко, което може да се каже за тях“.

Предполагаемите сатанински образи предизвикват морална паника в основните медии. Тя се засилва с откритието, че заглавната песен от албума съдържа акорд, известен като „Интервалът на дявола“, който е бил забранен от църквата през Средновековието.

Това, което медиите не разбират е, че песента „Black Sabbath“ е написана като предупреждение за опасностите на сатанизма. Уорд заспива, докато чете книги за окултизма, и когато се събужда вижда призрачна фигура с качулка, стояща в края на леглото му. „Уплаших се до смърт“, спомня си той по-късно.

Каквато и да е истината, скандалът продава многобройни копия от албума и привлича легиони от фенове. Sabbath напълно се възползва от репутацията си, като пише мрачни песни и с напредването на 70-те години четиримата музиканти си спечелват славата на бунтовници.

Но музиката им никога не е толкова елементарна и еднообразна, колкото предполага имиджът им.

Вторият им албум, Paranoid, бележи сеизмичен скок в композиторското майсторство – от антивоенния химна War Pigs, през научнофантастичния хорър Iron Man и призрачната балада Planet Caravan, до зловещата интензивност на заглавната песен.

Те продължават успеха си с Master of Reality от 1971 г., като Озбърн описва Children Of The Grave като „най-яката песен, която някога сме записали“.

Vol 4, издаден през 1972 г., понякога се пренебрегва поради липсата на голям радио хит, но той също съдържа някои от най-добрите и най-разнообразни творби на групата, отбелязва BBC. 

„Snowblind“ документира спускането им в наркотичните ядра, докато „St Vitus' Dance“ е изненадващо нежна песен. „Sabbath Bloody Sabbath“ е написана като яростна критика към музикалната индустрия, която ги е отписала.

„Хората, които те осакатиха / Искаш да ги видиш да горят.“

Kiss си пожелават безсмъртие с нова сделка за $300 милиона

След 55 години и стотици имитатори, шокиращото звучене на Sabbath е избледняло. Как иначе да си обясним изпълнението Paranoid от Озбърн и Айоми на златния юбилей на кралица Елизабет II през 2002 г.?

Но силата на тези песни, от разкъсващите мозъка рифове на Айоми до настойчивите вокали на Озбърн, е неизличима.

Когато въвежда групата в Залата на славата на рокендрола, Ларс Улрих от Metallica казва: „Ако не съществуваше Black Sabbath, хард рокът и хеви метълът щяха да бъдат много различни“.

След предпоследния концерт на групата през 2017 г. Озбърн написа: „Никога не съм мечтал, че ще сме тук 49 години по-късно.”

„Но когато мисля за всичко това, най-хубавото след всички тези години в Black Sabbath е, че музиката е останала.”