Планът на Европейската комисия да наложи данък върху средно големите предприятия в ЕС изглежда малко вероятно да бъде реализиран. Правителствата на целия континент и Европейският парламент – всички те трябва да го одобрят – вече се надпреварват да го отхвърлят.

Данъкът, който председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви в сряда като част от следващия дългосрочен бюджет на ЕС, трябва да носи 6,8 милиарда евро годишно. Идеята е, че той ще бъде нов източник на приходи за финансиране на програми на ЕС и изплащане на дългове от ерата на пандемията.

Но още преди да е изсъхнало мастилото на това предложение, Германия и Нидерландия му нанесоха фатален удар.

„Няма въпрос Европейският съюз да облага с данък компаниите, тъй като той няма правно основание за това“, категоричен е Мерц по време на съвместна пресконференция с британския премиер Киър Стармър в Лондон, цитиран от POLITICO. „Няма да го направим“.

Допълнителен акцент в този обрат идва от факта, че Мерц и Фон дер Лайен са от една и съща партия - както на европейско, така и на национално ниво.

В същото време говорител на нидерландското правителство коментира пред POLITICO, че „за Нидерландия това не подлежи на обсъждане“, настоявайки, че ЕС трябва да намали бюджета си, а не да го увеличава.

Не само северните страни от ЕС – тези, които традиционно са против по-големите разходи – възразяват. Дипломат от по-малко пестелива южна страна също е категоричен пред изданието, че ще бъде „трудно“ планът да бъде приет.

Членовете на Европейския парламент, които трябва да одобрят плана заедно с държавите членки, също не са впечатлени.

Депутатката от Европейската народна партия и заместник-председател на бюджетната комисия Моника Холмайер акцентира, че данъкът „е в ярък контраст с нашите усилия да укрепим конкурентоспособността на европейските компании – особено на средните предприятия“.

„Това са именно предприятията, които активно подкрепяме чрез значителен фонд за конкурентоспособност, чиято цел е да стимулира иновациите, да повиши производителността и да укрепи ЕС като привлекателен глобален инвестиционен център“, посочва тя.

Нейното мнение е особено важно, тъй като центристката ЕНП е най-голямата партия в ЕП и най-влиятелната политическа група в Брюксел. Самата Фон дер Лайен е неин член.

Как работи новият данък?

Предлаганият данък ще се прилага за компании с приходи над 100 милиона евро и ще се плаща независимо дали те са реализирали печалба или не. Именно това е един от най-спорните моменти. А и цифрата от 100 милиона евро оборот не е толкова голяма, колкото изглежда – големите банки могат да спечелят над 500 пъти повече за една година.

Данъкът се предлага като фиксирана такса, а не като процент от печалбата. Компаниите с нетен оборот между 100 и 250 милиона евро ще плащат фиксирана такса от 100 000 евро, която ще достига максимум 750 000 евро за тези с приходи над 750 милиона евро, според законодателния текст, публикуван от Комисията. Очаква се данъкът да донесе 6,8 милиарда евро годишно, което го прави важен принос към близо 60-те милиарда евро директни годишни данъчни приходи, които ЕС се надява да получи от 2028 г.

Алесандро Чириани, бивш министър в правителството на Джорджа Мелони и настоящ член на Европейския парламент от нейната партия „Италиански братя”, коментира пред POLITICO, че предложението е „в противоречие с волята на мнозинството в Парламента“.

„Това е очевиден парадокс – да говорим за подкрепа на нашия производствен сектор и след това да го унищожим с фискалния нож“, посочва той.

Компаниите също са категорично против.

Маркус Бейрер, генерален директор на бизнес лобито на ЕС BusinessEurope, определя предложението като „напълно контрапродуктивно“, а Стефан Пан, вицепрезидент на италианската Confindustria, настоява, че цифрата от 100 милиона евро оборот „рискува да затрудни растежа на иновативните компании”.

Таня Гьонер, генерален директор на Федерацията на германските индустрии, пък призовава Берлин да заеме твърда позиция срещу предложението с аргумента, че то „е в противоречие със стратегическите цели на ЕС“.

„Много лоша“ идея

Идеята за облагане с данък върху оборота вместо върху печалбата е „много лоша“, предупреждава Жолт Дарвас, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, според когото един от проблемите е, че тя засяга сектори с много различни маржове на печалба.

Друг проблем е, че данъкът е регресивен, като поставя в една и съща кошница компании с различни финансови условия.

„Това не е правилно, просто не е справедливо“, категоричен е Дарвас. „Това е най-лошият вариант“.

Мнозина също така възразяват срещу факта, че това изглежда диаметрално противоположно на целта за индустриална конкурентоспособност. Фон дер Лайен превърна „конкурентоспособността“ в основен приоритет на втория си мандат, а данъкът върху средните компании е политически труден за приемане. Особено в Берлин.

Германия преминава през период на икономическа стагнация след двугодишна рецесия. Икономическият застой принуждава правителството да преосмисли напълно фискалната си политика в разгара на търговската война със САЩ, което поставя под още по-голям риск икономическия модел, основан на износа. Длъжностни лица от Министерството на икономиката на страната вече предупредиха, че оценката им за приходите в бюджета на ЕС ще зависи от това как ще бъде третирана конкурентоспособността на европейската икономика.

Това обаче не означава, че няма основания за въвеждането на данъка. Компаниите - както от Европа, така и от трети страни - се възползват от търговията в рамките на блока и, както казва френският депутат Фабиен Келер от либералната група RENEW, „това е пряко свързано с едно обществено благо на блока: единния пазар. Без ЕС няма да има безпрепятствена търговия на най-големия единен пазар в света“.

Но с такава шумна опозиция от страна на държавите членки и законодателите, предложеният от Фон дер Лайен данък има малки шансове да оцелее в сегашния си вид.