Марио Драги, бившият министър-председател на Италия, трябваше да излезе от пенсия през септември 2023, за да помогне на Урсула фон дер Лайен в решаването на един сериозен проблем: как да направи Европа отново конкурентоспособна.

„Трябваше да помисля няколко дни преди да кажа „да“ спомня си по-късно Драги, цитиран от POLITICO, когато публикува окончателния си доклад за съживяване на икономиката на Европейския съюз. „Задачата изглеждаше толкова трудна, толкова невъзможна“.

В сряда идеите на Драги за конкурентоспособността ще бъдат отново в центъра на вниманието, когато председателят на EK ще представи плана си за следващия седемгодишен бюджет на ЕС. Това ще бъде определящ момент в мандата на Фон дер Лайен начело на изпълнителния орган на ЕС.

Многогодишната финансова рамка (МФР), както е известен този гигантски дългосрочен план за разходите, ще се прилага от 2028 до 2034 г. Фактът, че са предвидени две години за преговори по съдържанието на бюджета, е знак, че – както обикновено – Фон дер Лайен очаква ожесточена битка с националните правителства, които трябва да постигнат единодушие по съдържанието му. Затова и служителите на Комисията прекараха уикенда в маратонски срещи, за да финализират предложението, и продължиха да работят до късно в понеделник вечер.

Залогът е изключително висок. Предложението за МФР ще трябва да финансира ЕС, за да се справи с безпрецедентни предизвикателства, включително търговска война с Америка на Доналд Тръмп; реална война с Русия на Владимир Путин; засилена конкуренция от Китай; конфликт в Близкия изток; климатични промени; международна миграция; и възходът на крайната десница с нейната антибрюкселска политическа програма.

По думите на Драги „стигнахме до точката, в която, ако не предприемем действия, ще трябва да направим компромис с благосъстоянието, околната среда или свободата си“.

Настоящият основен бюджет на ЕС е на стойност около 1,2 трилиона евро, което не е малка сума. Но това представлява едва около 1% от общия БВП на ЕС, в сравнение с 48% за бюджета на Германия и 57% за Франция. Уважавани наблюдатели – включително Драги – твърдят пред POLITICO, че инвестициите в публичния сектор на ЕС са крайно недостатъчни, за да отговорят на предизвикателствата, пред които е изправен блокът.

Въпросът е колко по-голям трябва да бъде бюджетът на Брюксел? Отговорът варира значително в зависимост от това кой го дава.

Бюджет по време на криза: Кои са най-спорните точки в следващата финансова рамка на ЕС

Някои страни искат нулево увеличение, докато други искат той да се удвои, казва Ян Страски, старши икономист в ОИСР, и добавя:

„Това е диапазонът – от нула до удвояване, и моята оценка е, че с увеличение с по-малко от половината вече бихте могли да постигнете много от нещата, които има смисъл да се направят на ниво ЕС. Да кажем 20 или 30%, което би довело общия бюджет до около 1,3 процента от БВП. Ако тези средства се изразходват добре, биха могли да бъдат огромно подобрение“.

Лесно постижими резултати

Освен по-голям общ бюджет, ОИСР препоръчва в доклад от този месец преоценка на приоритетите на съществуващите фондове на ЕС. Според организацията те трябва да се фокусират върху отбраната и по-интегриран пазар на електроенергия, което би намалило разходите за бизнеса и би спомогнало за стимулиране на растежа.

По-голяма част от публичните разходи трябва да се прехвърлят на Брюксел, предлагат още от ОИСР, за да се координират по-ефективни трансгранични инфраструктурни проекти, като електропреносни връзки и доставки за отбраната.

„Не става въпрос да се търси перфектното решение, а да се извлекат ползите от първия ред, като най-лесно достъпните плодове“, акцентира Страски.

Други анализатори казват, че Брюксел трябва да бъде още по-амбициозен, ако ЕС иска да се справи с момента. Според Жолт Дарвас, един от авторите на ново проучване на мозъчния тръст Bruegel, бюджетният пакет на МФР трябва да се удвои, за да се отчете необходимостта от финансиране на климатичната трансформация и изплащане на дълговете, свързани с Covid-19.

„Европейският съюз е под нарастващ натиск да изпълни приоритети, които са все по-европейски по характер“, заключава проучването на Bruegel. „Предизвикателствата, включително климатичният и цифровият преход, конкурентоспособността, икономическата устойчивост, отбраната, управлението на миграцията и външната политика, надхвърлят националните граници и изискват координирани и добре финансирани отговори. Но основният финансов инструмент на ЕС, неговият бюджет – или многогодишната финансова рамка (МФР) – остава застинал в миналото“.

Дарвас предлага бюджета да бъде увеличен до около 2% от БВП. Подобно увеличение би го поставило на път да покрие своя дял от допълнителните 800 млрд. евро годишно, които според Драги ще бъдат необходими от частния и публичния сектор, за да се възстанови икономическата конкурентоспособност на Европа.

Някои страни, включително Франция, са съгласни, че бюджетът на ЕС трябва да бъде увеличен.

Други, като Германия и Нидерландия, не искат бюджетът да се увеличава изобщо.

Фон дер Лайен vs. Вебер: Борбата за климатичните политики на ЕС достига върхова точка

„Швеция е наясно, че не трябва да се поддава на нагласата, че сега се нуждаем от по-голям бюджет, защото имаме нови проблеми, с които да се справяме“, казва пред POLITICO шведският министър по европейските въпроси Джесика Розенкранц. „Ще трябва да определим приоритети в рамките на бюджета“.

Швеция е особено заинтересована МФР да се занимава с отбраната и сигурността, въпреки че според някои анализатори законодателството на ЕС не позволява на блока да прави преки военни разходи чрез дългосрочния си бюджет.

„Отбраната, сигурността, подкрепата за Украйна, а също и конкурентоспособността – това са темите, с които трябва да се занимава новият бюджет“, смята Розенкранц.

Драги предлага също така радикално опростяване на бюджета - идея, която Фон дер Лайен е възприела в своето предложение за комбиниране на Общата селскостопанска политика и Кохезионния фонд – най-големите разходи на ЕС – в един мегафонд.

Вторият стълб на МФР, съгласно вече обявените от Комисията насоки, ще създаде нов Европейски фонд за конкурентоспособност, който ще осигурява инвестиционен капацитет за ключови сектори и подкрепа за научни изследвания. Третият стълб на бюджета ще бъде нов фонд за външни действия, който ще съчетава помощ за развитие и дипломация, съгласно първоначалния план на Фон дер Лайен.

Вече има страни и политици от ЕС, които са възмутени от тези реформи, особено по отношение на парите за европейските земеделски производители и регионите с икономически затруднения.

Данъци на ЕС?

Но по-трудната част – поне на пръв поглед – е да се реши откъде да дойдат парите.

Вече тече ожесточена дискусия дали новите форми на тези „собствени ресурси“, както се наричат приходите на ЕС, трябва да бъдат одобрени като част от новия бюджет, потенциално чрез разширяване на дела на приходите, които Брюксел може да вземе от съществуващите данъци или финансови споразумения. Една от често цитираните причини в подкрепа на новите форми на собствени ресурси е да се успокои дебатът относно приноса на различните страни към бюджета, политическата фиксация върху така наречените „нетни салда“.

Страните, които са нетни донори – като Германия, Нидерландия и Швеция – плащат повече в общия фонд, отколкото получават обратно. Това често затруднява политически тези правителства да оправдаят пред своите граждани защо общият бюджет на ЕС трябва да се увеличи.

ЕК затяга наказателните мерки срещу страните, нарушаващи демократичните норми

Комисарят по бюджета на ЕС Пьотр Серафин обещава „амбициозен пакет от собствени ресурси“, който, „от една страна, ще укрепи финансовия капацитет на това, което имаме тук на европейско равнище, но, от друга - ще бъде политически и социално приемлив за държавите-членки, но и за гражданите на Европа“.

„Не виждаме нужда от нови собствени ресурси и определено не от европейски данъци“, контрира шведският министър Розенкранц. „Знаем, че има голяма дискусия по всички въпроси, от използването на приходите от схемата за търговия с емисии на ЕС и механизма за коригиране на въглеродните граници до различни други форми на нови собствени ресурси. Швеция не вижда нужда от това. Бихме предпочели да се фокусираме върху преразпределяне на приоритетите в бюджета. Това винаги е трудно, но е нещо, което трябва да се направи в националния бюджет, особено когато има нови предизвикателства, които трябва да се решат“.

Върховенство на закона

Един от начините да се спестят средства е да се предотврати „дори и едно евро“ да отиде в страна, която грубо нарушава демократичните стандарти на ЕС за „върховенство на закона“, добавя Розенкранц. Това е мнение, което съвпада с целите на Комисията за следващата МФР.

Екипът на Фон дер Лайен работи по нов режим на „условност“, който ще засили финансовите санкции за страни като Унгария (а в миналото и Полша), за които Брюксел е установил, че не спазват демократичните свободи, които според него са в основата на ценностите на ЕС. Но когато всички страни от ЕС трябва да се съгласят с бюджета в неговата цялост – включително Унгария на Виктор Орбан – няма гаранция, че някакви правила за условност ще бъдат включени в окончателния проект на бюджета, независимо от желанията на Фон дер Лайен и нейните комисари.

Всъщност въпросът за налагането на санкции на държави, които не спазват „върховенството на закона“, се свежда до същия основен въпрос, който стои в основата на целия бюджет: за какво всъщност служи ЕС? В тази епоха на многобройни глобални предизвикателства колко трябва да правят заедно 27-те държави от блока чрез координирани действия във високите стъклени и стоманени офиси в Брюксел и колко трябва да решават на национално ниво?