Той намери купища злато на дъното на океана. И това съсипа живота му

Някои мечти е по-добре да не се сбъдват. Защото, ако станат реалност, вместо радост може да донесат истинско бедствие.

Това изпитва на гърба си търсачът на съкровища и потънали кораби Томи Томпсън. През 1988 г. той прави откритието на живота си – заедно с екип от специалисти успява да локализира и извади от дъното на океана голямо количество злато, потънало преди повече от век. И изобщо не подозира, че с това ще си навлече огромни проблеми, пише PopularMechanics.

През есента на 1988 г. Томпсън е на борда на канадския ледоразбивач „Арктик Дискавърър“ на около 200 километра от бреговете на щата Южна Каролина. Заедно с екипа си той пуска безпилотната подводница „Немо“, конструирана от самия него, в търсене на потъналия през 1857 г. някъде наоколо кораб S.S. Central America.

Защо тези останки са толкова важни?

Знае се, че преди да потъне при буря корабът е била натоварен с тонове злато, изкопани от Калифорния, където пък в онези години е започнала „златна треска“ след откриването на залежите. Колко точно, е трудно да се каже. Някои източници говорят за около 3 тона злато, други за 9 тона, докато трети увеличават количеството до цели 21 тона. Във всеки случай потъва истинско съкровище и затова S.S. Central America остава в историята като „Златният кораб“.

$100 милиона под земята: Съкровище, скрито от нацистите, излиза на търг

Повече от 100 години продължават неуспешните опити богатството да бъде намерено. А Томпсън изглежда сякаш предопределен от съдбата да направи това. Той се ражда през 1952 г., точно 40 години след потъването на „Титаник“. От малък е очарован от морето и по-скоро от т.нар. „дълбок океан“, т.е. слабо познатите дълбочини, както сам ще разкаже в книгата си America’s Lost Treasure през 1998 г.

Завършва инженерна специалност и интересът му към морето става още по-голям. Но за това, което ще види на 1 октомври 1988 г., няма как да бъде подготвен.

„Цялото дъно беше покрито със злато“, разказва по-късно Томпсън.

През следващите три години той успява да извади огромни количества злато. Но проблемите му започват още при откриването на първата монета.

Търсенето на потънали съкровища е скучна, а понякога и опасна работа. Освен това е скъпо и няма никаква гаранция, че ще се намери злато, т.е. инвестицията ще се изплати.

Кралският монетен двор започва да добива злато от електронни отпадъци

Дванайсет години преди да открие S.S. Central Томпсън пътува до Флорида, за да се включи в издирването на друг потънал кораб. Тогава е млад мъж в първата половина на двайсетте си години, прясно завършил университет. В Кий Уест се запознава с Мел Фишър, бивш фермер и инструктор по гмуркане, прекарал много години в търсене на Nuestra Señora de Atocha, испански галеон, потънал през 1622 г. Смята се, че с него са били превозвани 901 кюлчета сребро и 161 кюлчета злато.

Издирването обаче не върви добре. Фишър успява да намери на дъното пушки от онова време и около 4000 сребърни монети. Но „голямата плячка“ остава в неизвестност. През 1975 г. синът му Дърк намира оръдията на галеона. Няколко дни по-късно обаче корабът, с който търсят, се пребръща. Синът на Фишър загива.

Младият Томпсън и опитният Фишър се впускат в търсене заедно като се гмуркат край Маркизките острови в Тихия океан. Не намират галеона, но Томпсън научава важни неща. Той осъзнава, че ще му трябват много пари, за да организира успешна издирвателна акция.

Меню за първа класа от „Титаник“ беше продадено за 102 000 долара

През 1981 г. се завръща в родния си щат Охайо и започва научна работа в неправителствена организация. Мисълта за търсенето на S.S. Central обаче не го напуска.

В дните на златната треска в Калифорния, започнала през 1848 г., този кораб е изключително важен за транспортирането на хора и товари. Редовният му курс е от панамския град Колон до Ню Йорк, т.е. по направлението изток-запад. На 3 септември 1857 г. корабът тръгва с почти 500 пътници на борда и стотина души екипаж. И е натоварен с много злато. На път към Ню Йорк спира в Хавана на 8 сепетември. Нищо не предвещава трагедия, времето е чудесно, машините са в изправност.

На следващия ден обаче ситуацията рязко се променя. Корабът е връхлетян от буря, която прави „вълните високи колкото планини“, както разказват по-късно оцелелите. Корабът е повреден и бързо се пълни с вода. Минаващи наблизо кораби спасяват част от пътниците, които обаче са принудени да изоставят всичко на борда на потъващия съд. Така златото се озовава на дъното на океана.

„Фотошоп“ от XVI век и нова огърлица от „Титаник“: Откритията на 2023 г.

През 1983 г. Томпсън решава, че трябва да действа като предприемач. Започва да търси хора с пари и да ги убеждава да инвестират в експедицията като им обещава печалба. Той е харизматичен и убедителен. Успява да събере 22 млн. долара. С тези пари оборудва кораб, наема екип и тръгва на лов.

Минават обаче три лета без резултат. Едва през една септемврийска сутрин на 1988 г., докато подводницата „Немо“ претърсва дъното за пореден път, екипът забелязва на мониторите голяма сянка. Оказва се, че това е едно от страничните задвижващи колела на S.S. Central. Томпсън крещи от радост. Злато обаче няма. Минават още три седмици преди „Немо“ да попадне на купчини, паднали малко настрани от кораба и затрупани от тиня.

Томпсън взима няколко монети и едно кюлче, които показва на инвеститорите си като доказателство. Те са във възторг. Започва поетапното изваждане на златото и до 1991 г. са прибрани 7500 монети, 532 кюлчета, както и още злато в различни късове. Откритието го превръща в суперзвезда. Той е по кориците на вестници и списания, описват го като герой.

Титаник II: Австралийски милиардер обещава да построи кораб, много по-добър от оригинала

Проблемите обаче вече са започнали. Първо няколко застрахователни компании започват да претендират, че златото е тяхно, защото преди повече от 100 години са платили обезщетения за потъналия кораб. Тъй като са предявени съдебни претенции, Томпсън не може да продаде златото и да се разплати с инвеститорите си. Споровете се проточват чак до 1998 г., когато съдът се произнася, че откривателят има права на над 92% от намереното. Междувременно обаче цената на златните монети спада и той вече не може да спечели същите пари от продажбата им.

Подводно картографиране дава нов поглед към останките на Титаник

За капак дела срещу него завеждат и ядосаните инвеститори, които си чакат парите години. Чак в началото на новия век златото е продадено чрез компанията California Gold Marketing Group. У Томпсън остават 500 монети за общо 2,5 млн. долара. Срещу него обаче все още се водят дела, а той твърди, че не знае къде се намират ценностите.

Започва да се крие, не се явява и на съдебните заседания. Затова е разпоредено да бъде арестуван. ФБР започва да го издирва. Търсенето продължава години, но все пак през 2015 г. е задържан. Същата година е осъден, като се съгласява да предаде монетите. Така и не го прави, обяснявайки, че страда от частична амнезия и не помни къде са. Остава в затвора по обвинения в препятстване на правосъдието. Цели десет години по-късно съдът разпорежда освобождаването му, но едновременно с това постановява, че трябва да излежи и старата 2-годишна присъда, за която се е споразумял с властите още през 2015 г.

Междувременно обаче се случило и нещо друго. Тъй като не може да бъде открит години, по съдебен ред на фирмите, които е създал, за да издири потъналия кораб, са назначени нови управляващи. Организирана е повторна акция и от морето е извадено голямо количество злато, за което Томпсън не може да претендира.

Така след години гонитба с власти и инвеститори търсачът на съкровища остава в затвора. А откритото от него злато е в чужди ръце.