САЩ стои на прага на здравна ревизия, каквато не е наблюдавана от десетилетия. Цената обаче може да бъде платена не от бюджета, а от 12 милиона души, които ще останат без здравно осигуряване.

Новият законопроект на Републиканската партия обещава по-ефективно използване на публичните средства чрез борба с „разхищенията и измамите“ в Medicaid. Зад реториката на дисциплина и устойчиви практики обаче се прокрадва една друга реалност: орязани услуги, ограничен достъп до здравеопазване, нови бюрократични стени за най-уязвимите и потенциален срив в някои болнични системи, пише WIRED.

В центъра на дебата стоят една от най-големите социални програми в САЩ и фундаменталният въпрос: може ли държавата да спести от здравето, без цената за това да бъдат милиони човешки съдби?

Съкращения в здравеопазването с подобен мащаб неминуемо ще донесат своите последствия, казват експертите. Според Зак Левисън, специалист по здравна политика в независимата изследователска организация KFF, ефектите могат да се усетят бързо и да бъдат фатални:

„Много болници може да бъдат принудени да съкращават персонал, да намаляват обема на предлаганите услуги или дори да затворят. Освен това се очаква почти 12 милиона души да загубят здравно осигуряване, което ще направи достъпа до грижи значително по-труден.“

Но планът има защитата на Белия дом, откъдето твърдят, че целта му е да елиминира „разхищенията, измамите и злоупотребите в държавните програми“ и по този начин да ги запази за тези, които наистина се нуждаят от тях.

Според здравната общност и редица анализатори обаче, под „реформата“ се крие структурна промяна с дълбоки последици за системата.

Или работиш, или губиш достъпа си до здравеопазване

Един от основните механизми, чрез които проектозаконът ще ограничи достъпа до Medicaid – програмата, която осигурява здравно покритие на 72 милиона американци с ниски доходи или увреждания – е въвеждането на задължително трудово изискване.

За пръв път на федерално ниво възрастни ще трябва да работят или да извършват доброволческа дейност поне 80 часа месечно, за да запазят достъпа си до здравна грижа.

Изключения се предвиждат за бременни жени и хора с увреждания, а в Сената беше внесено предложение за освобождаване и за родители на деца под 14 години.

Версията на закона, приета от Камарата на представителите, включва изключение за всички родители на деца, които получават издръжка.

Педиатърът от Южна Каролина и говорител на Американската академия по педиатрия Дебора Грийнхаус предупреждава, че този нов режим ще бъде особено труден за семейства с деца със специални потребности:

„Този законопроект ще бъде катастрофален за децата, които зависят от Medicaid“, заявява тя. „Някои родители просто няма да могат да отговорят на изискването за работа, дори и да има изключения.“

Републиканският план въвежда още редица промени, които по мнение на критиците ще затруднят достъпа до осигуровки.

Една от тях е изискването щатите да преразглеждат допустимостта на бенефициентите за Medicaid на всеки шест месеца – вместо веднъж годишно, както е било досега.

Това би означавало двойно повече административна тежест за хора с ниска грамотност, езикови бариери или ограничен достъп до информация и технологии.

Допълнително е предложено и съкращаване на периода за записване в здравните застрахователни пазари по Закона за достъпно здравеопазване (Obamacare) с един месец, както и премахване на автоматичното подновяване на полиците.

Застрахованите ще трябва активно да актуализират информацията си, за да не изгубят покритието си.

„Загубата на здравни осигуровки би довела до още повече неплатени медицински услуги за болниците и системите за здравеопазване, което ще повлияе на способността им да обслужват всички пациенти“, предупреждава Рик Полак, президент и изпълнителен директор на Американската болнична асоциация в писмо до Сената.

Друг изключително важен елемент в проекта е ограничаването на т.нар. „provider taxes“ – механизъм, чрез който щатите финансират Medicaid, като облагат с данъци болници, домове за възрастни хора и други доставчици на здравни услуги.

Тези данъци увеличават щатските разходи за Medicaid, което от своя страна води до по-голямо финансиране от федералния бюджет. Според консервативния think tank Paragon Institute, практиката е „легализирано изпиране на пари“. Но в реалността – това е един от малкото начини, по които щатите могат да увеличат бюджета си за здравеопазване без допълнителна данъчна тежест за гражданите.

Според Конгресното бюджетно управление, ако бъде премахнат този механизъм, щатите ще трябва да коригират програмите си, като намалят плащанията към доставчиците, ограничат обхвата на услугите или свият броя на осигурените.

„Ще се наложи щатите да намерят алтернативни начини да платят за това, което до момента се е финансирало с федерални средства“, казва Джейк Хаселсверд, доцент по публична политика в Университета на Мисури, който изследва Medicaid и Закона за достъпно здравеопазване. „Последиците ще бъдат широкообхватни.“

На фона на заявките за „намаляване на разхищенията“ реалността е, че планът може да лиши милиони американци от достъп до основна здравна грижа – включително деца, хора с увреждания и работещи бедни. Здравната система на САЩ, и без това тежко натоварена, е изправена пред риск не просто от бюджетна трансформация, а от структурна ерозия.

Ако има едно сигурно нещо в този дебат, то е, че орязването на числа и бюджети често се заплаща с човешки животи.