Френското правителство обяви, че ще съкрати разходите с близо 5 милиарда евро през тази година, за да постигне целта си за бюджетен дефицит от 5,4% от брутния вътрешен продукт.

Според Министерството на икономиката на страната съкращенията са необходими, защото държавните разходи през тази година са по-високи от предвидените в бюджета за 2025 г. – въпреки че сумата, събрана от данъчни постъпления, е в съответствие с очакванията, поне засега.

Правителството ще съкрати 3 милиарда евро от централния държавен бюджет и 1,7 милиарда евро от разходите за социално осигуряване, в допълнение към 5-те милиарда евро, които бяха съкратени през април. Първоначалният бюджет, приет по-рано тази година, включваше 53 милиарда евро съкращения на разходите и увеличения на данъците.

„Допълнителните мерки, приети днес, отразяват ясната решимост да действаме без забавяне, за да постигнем целите си за контрол на публичните финанси и дълга“, коментира министърът на икономиката и финансите Ерик Ломбар, цитиран от POLITICO.

Мерките за намаляване на разходите за здравеопазване включват свиване на сумите, изразходвани за възстановяване на разходите за лекарства и медицински услуги, а министерствата ще бъдат приканени да затегнат коланите, за да ограничат държавния бюджет, който се изчислява отделно от бюджета за социално осигуряване.

Правителството на Барние се очаква да бъде подложено на натиск както от страна на крайната левица, така и от крайнодесните

Новият бюджет на Франция - между чука и наковалнята

През последните години Франция се бори да ограничи публичните си разходи. Нови данни от статистическата агенция на страната, Insee, показват, че през първите три месеца на тази година тя е натрупала допълнителен дълг от 40,5 млрд. евро, което я поставя в дефицит от 3,3 трилиона евро – нов рекорд.

Правителството се е ангажирало да намали бюджетния дефицит, който през 2024 г. е бил 5,8% от БВП, до 3% до 2029 г., както изискват правилата на ЕС. Премиерът Франсоа Байру се ангажира да намери още 40 млрд. евро икономии за бюджета за следващата година, въпреки че неговото правителство на малцинството може да не просъществува достатъчно дълго, за да реализира плановете си.

Премиерът вече не се ползва с мълчаливото подкрепа на център-лявата Социалистическа партия, която внесе вот на недоверие срещу правителството му, след като многоочакваният „конклав“ на Байру за пенсионната реформа се провали, без да се стигне до споразумение.

Очаква се той да оцелее след вота на недоверие, тъй като „Национален фронт“ на Марин льо Пен обяви, че няма да гласува за свалянето му в момента. Но крайната десница даде ясно да се разбере, че може да се опита да свали правителството през есента, когато обсъжданията за бюджета за 2026 г. ще бъдат в разгара си.