Преди една година манията по генеративния изкуствен интелект (GenAI), обхванала Силициевата долина и Уолстрийт, се сблъска с реалността.

В широко цитирана бележка, ръководителят на отдела за проучване на акции в Goldman Sachs, Джим Ковело, поставя под въпрос дали компаниите, които планират да инвестират 1 трилион долара в изграждането на подобни системи, някога ще видят възвръщаемост на инвестициите си. Междувременно партньор във фонда за рисков капитал Sequoia изчислява, че технологичните компании трябва да генерират 600 милиарда долара приходи повече, за да оправдаят допълнителните си капиталови разходи само през 2024 г. – около шест пъти над генерираните.

Тези предупреждения допринасят за първото истинско изпитание на инвестиционните настроения, откакто пускането на ChatGPT разбуни индустрията. Приходите от крайните клиенти, които трябваше да се възползват от тази нова технология, бяха незначителни. Къде останаха „убийствените приложения“ на генеративния AI?

Това доведе до лято на тревога за технологичните инвеститори, пише в свой анализ Financial Times.

Една година по-късно водещите акции в областта на изкуствения интелект преминаха през поредния период на нестабилност. Отърсвайки се от притесненията, които започнаха с евтините модели, създадени от китайската DeepSeek, Nvidia се възстанови и достигна нов рекорд тази седмица, с печалба от около 1,5 трлн. долара към борсовата си стойност от ниското си ниво през април. Microsoft също регистрира скок в пазарната си капитализация от 1 трлн. долара за по-малко от три месеца.

Забележително е обаче колко малко се е променило в по-широките перспективи за приходите от генеративния AI от предупрежденията преди година. Надеждите (и еуфорията) са силни както винаги, но все още е трудно да се види откъде ще дойдат печалбите, които да оправдаят огромните капиталови разходи за интеграция на технологията, поне в краткосрочен план.

От гледна точка на разходите, ефектите от манията по изкуствения интелект са прекалено очевидни. Четирите технологични компании, които водят в тази област – Alphabet, Amazon, Meta и Microsoft – увеличиха капиталовите си разходи с почти две трети, или 95 млрд. долара, през 2024 г. В началото на тази година те планираха да ги увеличат с още 75 млрд. долара.

Очакванията са за по-нататъшно ескалиране през останалата част от десетилетието. Bank of America Securities прогнозира, че за технологичната индустрия като цяло разходите за центрове за данни ще скочат от 333 млрд. долара миналата година до около 1 трлн. долара през 2030 г. До края на периода 83% от инвестициите ще бъдат насочени към изкуствен интелект.

От друга страна, по отношение на приходите, някои от лидерите в областта на изкуствения интелект започват да отбелязват голям процентен ръст в бизнеса си, но допълнителните постъпления се измерват в десетки, а не в стотици милиарди.

В началото на тази година Microsoft обяви, че годишните приходи на компанията от изкуствен интелект са се увеличили със 175% и са достигнали 13 млрд. долара. Това все още е едва около 5% от общите приходи, които се очаква да реализира през тази година.

Приходите на OpenAI от абонаменти, основният ѝ източник на доходи, току-що надхвърлиха 10 млрд. долара. Това е двойно повече в сравнение с края на миналата година. Темповете на растеж са забележителни, но абсолютните цифри все още бледнеят в сравнение с капиталовите разходи.

От година насам се наблюдават и признаци за експлозия в използването на чатботове, което почти за една нощ превърна OpenAI в неочакван лидер на пазара на потребителски технологии. Но макар че голям брой хора вече използват AI чатботове, бизнесът остава малък. Само около 3% плащат за AI услугата, която използват, което генерира годишни приходи от около 12 млрд. долара, според проучване на Menlo Ventures.

Междувременно бизнес светът все още търси приложения на генеративния AI, които да оправдаят сериозните разходи. Технологията даде тласък на ново поколение бързоразвиващи се софтуерни стартиращи компании, особено в областта на кодирането, първата област, претърпяла сериозни промени. Но все още не е довела до промяна в растежа на приходите на най-големите софтуерни компании, които са в най-добра позиция да внесат AI в бизнес света под формата на ново поколение базирани на технологията приложения.

Първата вълна от AI копилоти и асистенти не промени особено професионалния живот. Надеждите сега са насочени към агентите – инструменти, способни да автоматизират определени задачи или дори цели работни процеси. Според McKinsey те обещават да създадат сериозна бизнес стойност чрез автоматизиране на сложни и важни операции. Но консултантите предупреждават, че това ще изисква преосмисляне на целите работни потоци.

Убеждаването на клиентите да преминат отвъд многобройните пилотни проекти за GenAI, от които прелива корпоративния свят, ще бъде трудна задача за технологичната индустрия. Това не означава, че в дългосрочен план GenAI няма шанс да доведе до такава трансформация в работния живот, каквато твърдят неговите поддръжници. Но засега пропастта между капиталовите разходи и приходите не показва признаци на свиване.