На вас със сигурност не ви пука дали се води, че палтото ви е дъждобран… Но за компаниите това може да означава разлика от мита на стойност милиони долари.

Да, става въпрос за добрата стара търговска практика, позната още като tariff engineering, която отново е на мода – и този път я диктуват не само дизайнерите, а и юристите.

С новата вълна от мита по време на втория мандат на Доналд Тръмп все повече производители преосмислят как класифицират продуктите си – понякога с малки, но изключително стратегически промени в материалите, дизайна или размерите, които им позволяват да попаднат в по-благоприятен митнически код.

Tariff engineering не е нова тенденция, но сегашната търговска обстановка превръща практиката в основна бизнес стратегия, обясняват юристи, експерти по вериги на доставки и митнически консултанти пред CNBC.

„Това не е нито незаконно, нито неетично. По-скоро е едно от малкото неща, които компаниите могат да направят, за да минимизират дължимите такси и да останат конкурентоспособни“, казва Джон Фут, митнически адвокат във фирмата Kelley Drye & Warren.

Но какво всъщност означава това от гледна точка на практиката? Понякога – ново шевно разположение, добавяне на джоб или необичаен материал.

Производителите използват законните възможности в класификационната система на САЩ, която разполага с над 5000 кода, изковани десетилетия чрез преговори между различни държави и индустрии.

От началото на годината редица държави намалиха бюрократичните пречки, за да одобрят Starlink, някои под натиска на Държавния департамент. В други случаи изглежда, че те са дали зелена светлина на компанията само, за да се вкопчат в Белия дом

Игра на мита срещу сателити: Какво следва след разрива Тръмп-Мъск за глобалната политика в Космоса

След като през април Тръмп въвежда „реципрочни“ мита, някои производители започват да добавят стоманени или алуминиеви елементи в крайните си продукти, за да се възползват от по-ниска 25% тарифа по раздел 232.

През юни обаче Белият дом вдига митата за тези материали и деривативите им до 50%, като единствено Обединеното кралство прави изключение. В отговор компаниите просто премахват тези елементи и започват да ги доставят отделно.

„Вече виждаме как фирмите отново разделят компонентите. Реакцията е бърза – нищо не е трайно в тази среда“, коментира Дейвид Форгиу, партньор в адвокатската кантора Barnes, Richardson & Colburn.

А случаите варират. Някои са просто хитри, а други могат да се нарекат почти артистични. Фут разказва за производител на брошки, който добавя кубичен цирконий към задната страна на щифта. Така продуктът вече не е „празнична украса“, а официално бижу – с което производителят директно бяга от 14% мито.

„Стойността на циркония е достатъчно значима, а производствената промяна – сравнително лесна“, обяснява той.

Още от 1882 г., когато търговец покрива бяла захар с меласа, за да я класифицира като по-бюджетен тъмен вид, американският Върховен съд определя подобни действия като легитимни: „Докато стоката е правилно декларирана и открито представена пред митниците, няма измама.“

При несигурните макроикономически условия и нарастващата конкуренция при лабораторно отглежданите диаманти, цената на естествено добитите е спаднала с близо 60% от пика през март 2022 г.

Диамантите са вечни? Не и с мита от 10% на водещ пазар в световното търсене

Примерите са много и варират – независимо дали става дума за класически или по-нови идеи.

Например, Columbia Sportswear отдавна не крие, че използва таргетирани продуктови промени. Вицепрезидентът на компанията по митнически въпроси Джеф Туз споделя пред Marketplace, че има цял екип, който работи със служители по дизайна и търговията, за да обмисля митническите ефекти още в процеса на проектиране.

Един от триковете им е добавянето на малки ципове под талията на дамски ризи, което ги освобождава от по-високи мита, валидни за стандартни дрехи.

Converse, от своя страна, слага филц върху подметките на All Stars, за да ги класифицира като пантофи, а не спортни обувки – и така плаща далеч по-ниски тарифи.

Snuggies – онези добре познати одеяла с ръкави – печелят съдебно дело през 2017 г., което ги класифицира като домашен текстил, а не като облекло. Разликата в митата е почти двойна.

„Сектори като облекло, обувки и потребителски стоки имат повече гъвкавост да прилагат подобни стратегии“, обяснява Андрю Уилсън, стратег по вериги на доставки в Supplino Inc.

Но при други индустрии като автомобилна, електроника или медицина нещата стоят по друг начин. „Там дори дребни изменения могат да изискват нови тестове, сертификати и регулации, които отнемат 12 до 24 месеца“, казва Уилсън.

По време на среща с бизнес лидери в Обединените арабски емирства в петък, Тръмп заяви, че Вашингтон ще наложи нови мита към търговските си партньори „в следващите две до три седмици“.

Тръмп готви нови мита срещу света, докато търговските преговори с Китай буксуват

Всичко обаче си има граници. Известният случай с Ford е показателен: компанията внася Transit Connect като пътнически ван, след което демонтира задните седалки и ги продава като товарни. Така успява да избегне 25% мита и плаща само 2.5%. През 2023 г. американското Министерство на правосъдието отсъжда, че това е неправомерно.

„Продуктът трябва да е реална търговска единица към момента на вноса. Ако митниците преценят, че промените са само козметични или манипулативни, може да ги счетат за измама“, казва Форгиу.

„Ако добавиш нещо към пазарската си количка – това не я прави по-малко пазарска количка“, добавя логистичният експерт Дерек Скарброу.

За да избегнат подобни рискове, много компании се обръщат към системата за binding ruling – официално становище от митническите власти за точната класификация на продуктите още преди вноса им.

„Това е начин бизнесът да получи благословията на митниците предварително“, обяснява Адам Лийс, адвокат от Harris Sliwoski. И дори когато спестените проценти изглеждат малки, те често са с огромно значение при обемни доставки.