Според последните данни на Евростат през 2024 г. 19,5 млн. деца в ЕС са били изложени на риск от бедност или социално изключване.

Между 2023 г. и 2024 г. процентът на децата в ЕС, изложени на риск от бедност или социално изключване, леко е намалял от 24,8 % на 24,2 %, съобщава Euronews.

На ниво държави България отчита най-високи стойности през 2024 г. - 35,1 %, следвана от Испания - 34,6 % и Румъния - 33,8 %.

За разлика от тях Словения (11,8 %), Кипър (14,8 %) и Чехия (15,4 %) отчитат най-ниските стойности.

Италия е единствената страна от ЕС, в която не настъпват промени, а делът ѝ остава стабилен - 27,1%.

През 2024 г. линията на бедност общо за страната e 763,83 лв. средномесечно на човек от домакинство

Над 30% от българите са били в риск от бедност и социално изключване през 2024 г. по данни на НСИ

„Институциите на социалната държава играят важна роля за предпазването на децата от бедност“, коментира Алба Ланау Санчес, изследовател в университета Pompeu Fabra. „Държавите със силни системи за социална защита обикновено имат по-ниски нива на детска бедност.“, допълва той.

Децата в ЕС са били изложени на по-висок риск от бедност или социално изключване (24,2 %) в сравнение с възрастните (20,3 %), което води до разлика от 3,9%.

В 20 държави от ЕС рискът сред децата е по-висок, като най-големи разлики са регистрирани в Испания (10,5 %), Малта и Румъния (и двете по 7,3 %) и Франция (7,2 %).

94,6 млн. европейци са в риск от бедност – повечето са у нас, в Гърция и Италия

България е първа в ЕС по неравенство на месечния доход

Факторът образование

Децата, чиито родители са постигнали по-високо ниво на образование, е по-малко вероятно да бъдат изложени на риск от бедност или социално изключване.

През 2024 г. 61,2% от децата в ЕС, живеещи с родители, които са имали най-много по-ниско от средно образование, са били изложени на риск от бедност или социално изключване.

За тези с родители, завършили висше образование, този дял е 11%.

Това води до разлика в риска от 50,2% в зависимост от образователните нива на родителите.

На национално ниво разликата е над 50% в 16 държави от ЕС. Най-ниски разлики се наблюдават в Дания, Португалия и Естония, най-големи в Румъния, Чехия и България.

Делът на хората у нас, участвали в някаква форма на образование и обучение, намалява спрямо проучването от предходната година. Той достига 1,4% и вече е почти десет пъти по-нисък от средния за ЕС

Ново дъно за ученето през целия живот в България

Защо Испания е сред водещите страни

Въпреки че БВП на Испания е по-висок от този на България и Румъния, според изследователи данъчната система на страната често се посочва като една от основните причини за високите нива на детска бедност.

През 2021 г. Испания е изразходвала едва 1,3% от БВП за семейни политики, докато средната стойност за ОИСР е 2,3%.

„Пряката финансова подкрепа за семействата е особено скромна“, допълва Ланау Санчес.

Испания въведе също така минималния жизнен доход (IMV) през 2021 г. и добавката за детски надбавки през 2022 г., които достигат до 502 310 домакинства, според испанската служба за социално осигуряване.

Политическият хаос обещава да забави с години фундаменталната промяна на социалната система, която има реален потенциал да забърза положителните тенденции

Бедност и неравенство през 2023 г. – малки стъпки напред, но голямата реформа буксува

Въпреки това остава неясно доколко тези програми са подобрили условията на живот на семействата с деца.

„Настоящите критики изтъкват недостатъците на IMV, включително административните пречки (водещи до висок процент на неучастие), правните ограничения на достъпа, засягащи определени групи, като младите хора, бездомните, нерегистрираните и наскоро пристигналите мигранти, и ограниченият потенциален обхват за домакинства с ниски доходи, но не и за крайно бедните“, допълва Ланау Санчес.

„Липсват ни обаче задълбочени академични изследвания как IMV е трансформирала по-цялостно системата за социална закрила, като е изместила други форми на подпомагане, като регионалните схеми за минимален доход“, допълва изследователят.