В последните няколко години Тейлър Суифт със сигурност натрупа своята поредица от победи – най-успешното турне в историята (Eras Tour), най-продавания филм, посветен на концерт, поредната награда „Грами“ за албум на годината и дори трансформация на Super Bowl в романтична комедия.

И въпреки че част от успехите ѝ изглеждат на ръба на пренасищането, едно е сигурно – Суифт не е просто поп звезда, а културна и икономическа икона.

На фона на всичко това най-значимата ѝ победа досега може би дойде в петък, когато тя официално обяви, че е придобила правата върху мастър записите на първите си шест албума – музиката, която обобщава началото и израстването ѝ като артист.

Но това не е само лична победа, защото тя има и символично послание към цялата индустрия: битката за творчески контрол не е отминала, а начинът, по който се води, може да зададе нови стандарти за поколения напред.

Историята започва още през 2019 г., когато музикалният мениджър Скутър Браун – известен най-вече с работата си с Джъстин Бийбър – придобива мастър записите на Суифт от лейбъла ѝ Big Machine Records за $300 млн. Както повечето млади артисти, тя е подписала договор, който ѝ дава право само на определени ползи, но не и собственост върху оригиналната ѝ музика, пише The Guardian.

„Този договор ми отне работата на живота ми“, пише тогава Суифт, като определя сделката като прехвърляне на нейната музика в ръцете на човек, „който се е опитвал да я унищожи“.

По-късно Браун продава каталога на частния инвестиционен фонд Shamrock Capital за $360 млн. – но певицата вече има друга стратегия.

На трибуните певицата беше снимана само с бяло боди на Alaïa за $1300 и покрити с кристали къси панталони от светъл деним. Това, което прави визията ѝ толкова скъпа, са бижутата с рубини и диаманти

Тейлър Суифт на Супербоул 2025 в скромен „ансамбъл“ за над $60 000

Именно по този начин започва проектът „Taylor’s Version“ – прецедент в музикалния бизнес, при който Суифт започва да презаписва всеки свой албум, за да обезцени оригиналите и да си върне контрол над собственото си творчество. В същото време това разпалва носталгия сред феновете и подсилва комерсиалния успех на Eras Tour.

Сега, когато тя най-сетне притежава и оригиналните записи, посланието към аудиторията изглежда повече от ясно.

„Да кажа, че това е една сбъдната мечта, би било подценяване на емоцията“, пише Суифт в ръкописно писмо, публикувано на сайта ѝ. „Винаги съм искала възможността да работя достатъчно упорито, за да мога един ден да купя музиката си обратно – без условия, без партньорства, с пълна автономия.“

Суифт благодари на Shamrock Capital, като ги определя като „първите хора, които предложиха тази възможност“, и се възхищава на подхода им, като го нарича „честен, справедлив и уважителен“.

Предполага се, че певицата ще започне със следващия презаписан албум: Reputation (Taylor’s version)

Тейлър Суифт и феновете ѝ се сбогуват с Eras: Какви са очакванията към певицата за 2025 г.?

Но този акт надхвърля личната ѝ борба.

За първи път от години насам една от нейните победи има потенциал да повлияе на цялата музикална индустрия. Това, че милиони фенове днес знаят какво означава „мастър записи“, е доказателство за мащаба на въздействието ѝ. В писмото си тя добавя:

„Всеки път, когато нов артист ми казва, че е договорил правата върху мастър записите си благодарение на този казус, си напомням колко важно беше всичко това да се случи.“

А това е Тейлър в най-добрата ѝ светлина до момента – артист с кауза, който използва влиянието си не за личен PR, а за да постигне реална промяна.

Темата за правата на творците не ѝ е чужда. През 2014 г. тя отказа да предостави албума 1989 в Apple Music заради липсата на роялти в първите месеци от пускането на услугата, което принуждава Apple да промени условията си.

Откровеността на певицата за възприемането на фигурата и хранителните разстройства насърчава хората с такива проблеми да потърсят помощ

Тя е полезна за здравето: Учени доказаха, че Тейлър Суифт действа добре на феновете

По-късно, в речта си като Жена на десетилетието на Billboard през 2019 г., тя остро критикува неконтролируемото присъствие на частни инвестиционни фондове в музиката:

„Те купуват нашата музика така, както се купува приложение или модна линия. Без да разбират каква е реалната ѝ стойност.“

Сравнението изобщо не е случайно – в свят, в който песента ти може да бъде пакетирана, преработена, ремиксирана и разпродадена, без ти да имаш контрол над нея, да притежаваш оригинала е форма на съпротива. А Суифт е артист, който не просто настоява за място в индустрията, а променя самите ѝ правила.

Тази победа изглежда като модел за подражание. Както недоволството ѝ от Ticketmaster води до законодателни усилия за прозрачност и антимонополна намеса, така и тази сделка задава нова рамка на въпроса: кой има правото да притежава изкуството ни?

„Благодаря, че проявихте интерес към тема, която доскоро се смяташе за твърде индустриална, за да вълнува публиката“, пише тя към феновете си.

„Никога няма да разберете колко означава за мен, че ви е било грижа. Всеки малък жест води точно дотук.“