Конституционният съд образува дело по искането на президента на Република България за задължително тълкуване на разпоредбите от основния закон и за обявяване за нищожно разпрореждането на председателя на Народното събрание да върне полученото предложение от държавния глава за провеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“. Докладчик по делото е съдия Красимир Влахов, съобщи на сайта си съдът.

Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд на 23 май, като в мотивите си посочва, че реализирането на правомощията на конституционните органи в процедурите по произвеждане на национален референдум следва да осигурява баланс между пряката и представителната демокрация, съобщиха от пресцентъра на "Дондуков" 2.

Държавният глава ще сезира КС след отказа на парламента да разгледа предложението му за референдум за еврото

Президентът Радев: Пътят към валутата не минава през трупа на демокрацията и закона, а през урните

В искането си до Конституционния съд държавният глава счита, че само задължителното тълкуване на конституционните разпоредби, свързани с правомощията на Народното събрание и неговия председател при реализирането на формите на пряка демокрация, ще осигури ясното и безпротиворечивото им прилагане.

Президентът посочва, че парламентът следва да се произнесе с решение на основание чл. 84, т. 5 от Конституцията както в хипотезата, когато взема решение за произвеждане на национален референдум, така и когато не приема внесено предложение, направено от конституционен орган, овластен в закон.

То е върнато от председателя на НС като недопустимо тъй като не е в съответствие с Конституцията на Република България, Договора за функционирането на Европейския съюз, Договора за присъединяване на Република България към ЕС и други законодателни текстове

НС няма да подложи на разглеждане предложението на Радев за референдум за еврото

"Никой друг не може да се произнася по този въпрос вместо Народното събрание. Основният закон не търпи мълчалив отказ от правомощието на Народното събрание да се произнася по предложение за произвеждане на национален референдум. Обратното би означавало отказ от парламентарно управление."

Държавният глава също така поддържа, че разпореждането на председателя на Народното събрание със своето съдържание и де факто произнасяне по съществото на поставения въпрос изземва конституционно-установени правомощия на Народното събрание.

"То прегражда развитието на нормативно-уредено производство, създава несигурност и ограничава упражняването на правото на прякото участие на гражданите в държавната власт, което го прави несъвместимо с правния ред и процесуална логика", се казва в мовите на президента разпореждането на председателя на НС да бъде обявено за нищожно.