Politico: ЕС се готви да одобри кандидатурата на България за еврозоната

Европейският съюз скоро ще одобри кандидатурата на България да приеме еврото още на 1 януари 2026 г., с което тя ще стане 21-вият член на валутния съюз на блока.

След години чакане няколко официални лица са заявили пред Politico, че се очаква Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) най-накрая да дадат „благословията“ си в доклад, който ще бъде публикуван следващата сряда – 4 юни.

Присъединяването на България към еврозоната ще помогне на страната да стимулира търговията с останалата част от блока, да намали разходите за транзакции и да засили влиянието си в Брюксел, подчертава изданието.

ЕК потвърди, че очаква да представи доклада за готовността на България за еврозоната в началото на юни

„Присъединяването към еврото само ще засили суверенитета на България - ние ще участваме в процеса на вземане на решения от ЕЦБ“, заяви пред Politico Атанас Пеканов, български икономист и бивш вицепремиер на страната.

В продължение на десетилетия левът - местната валута, беше обвързан с еврото, но страната нямаше думата при вземането на решенията на ЕЦБ относно паричната политика, тъй като не беше неин член, допълва изданието.

Ако България се присъедини към единната валута, както е планирано, през 2026 г., българският централен банкер ще заеме официално място в Управителния съвет на ЕЦБ. Тъй като обаче тя ще бъде едва 13-ата по големина членка на съюза и ще формира по-малко от 1% от брутния вътрешен продукт, нейното влияние върху Съвета ще е ограничено.

ШУМЪТ НА ПАРИТЕ 2025 идва с важен разговор за бъдещето на България - ден след решаващия доклад за еврото

Опасенията остават

Критиците обаче предупреждават, че този ход не е лишен от риск. Приемането на единната валута например може да предизвика поне еднократно повишаване на цените, което ще засегне най-вече по-бедните домакинства в селските райони, тъй като компаниите ще се възползват от промяната, допълва Politico.

В средносрочен план ниските цени на вътрешния пазар също са склонни да се приспособят към по-високите европейски норми благодарение на засилената търговия в рамките на блока. Такава е тенденцията и при новоприетите страни като Словакия, Естония и Литва, които първоначално отбелязаха ръст на инфлацията.

Премиерът Желязков: Няма смисъл да вкарваме дебат за еврото, който манипулира хората

Опасенията са, че най-острата инфлация ще засегне основни стоки като зеленчуците, особено в селските райони, където потребителите имат по-малък избор.

„Гласоподаватели от малките населени места са скептични не защото са евроскептици, а заради опасенията от увеличаване на разходите за живот“, казва Пеканов, който е основен поддръжник на присъединяването към еврото.

Съобразявайки се с тези опасения, българският президент Румен Радев предизвика шокова вълна в цялата страна, след като по-рано този месец обяви, че иска да проведе национален референдум за отлагане на присъединяването на страната към еврозоната, припомня изданието и допълва, че това едва ли ще бъде разрешено от Конституционния съд, който вече е постановявал в предишни случаи, че подобно гласуване би било противоконституционно.

Изявлението на Радев е непопулярно и в парламента, където мнозинството от българските партии подкрепят приемането на еврото.

НС няма да подложи на разглеждане предложението на Радев за референдум за еврото

Понастоящем София е на път да изпълни критериите за влизане в еврозоната, след като намали инфлацията до целевото равнище - една от най-големите пречки в процеса досега.

За да се присъедини към еврото, средният темп на инфлация в България от април 2024 г. до април 2025 г. трябва да бъде в рамките на 1,5 процентни пункта от темпа на трите държави от ЕС с най-ниска инфлация.

През 2024 г. това са Ирландия (1%), Италия (1,4%) и Люксембург (1,6%).

Инфлацията в България спадна от 4,7% през 2023 г. до 2,6% през 2024 г. Но се очаква тя да нарасне до 3,6% през тази година - доста над 2,1% за еврозоната за 2025 г. главно поради увеличението на ДДС върху много стоки в началото на годината, допълва Politico.