Грамотността като конкурентно предимство: Защо трябва да знаем как се пише?

Ако попитате ChatGPT: „Кои качества и умения ще ни гарантират професионално развитие в днешно време и в бъдеще?“, той ще ви отговори: „Критично мислене и решаване на проблеми; Комуникация и сътрудничество; Креативност и иновационно мислене; Цифрова грамотност; Адаптивност и учене през целия живот“.

Топ 5 на неговите отговори, ако въпросът ви е: „Какви умения трябва да притежават бизнес лидерите в днешно време и в бъдеще?“, са: „Визионерско мислене и стратегическо планиране; Технологична грамотност; Гъвкавост и адаптивност към промяна; емоционална интелигентност; Комуникационни умения и умение да вдъхновяват“.

На 24 Май се замислих: „А какво се случи с езиковата грамотност?“. Доскоро тя не само беше конкурентно предимство за професионално развитие, но и задължително умение в личностен аспект.

Продължава ли това да е така?

Потърсих отговора на този въпрос от Павлина Върбанова, доктор по български език и създател на образователната платформа „Как се пише?“.

Каква пазарна стойност бихте дали на българския език, просвета и култура в ерата на изкуствения интелект и тази скоростна комуникация?

За съжаление, каквато и да е пазарната стойност на българския език, тя постоянно пада. Но това е характерно не само за него. Съдбата на т.нар. малки езици – говорени от ограничен брой хора, макар и милиони – е такава, тъй като те не са конвертируеми. Конвертируем днес е английският език и младите хора вече го научават по естествен начин. Те все по-често предпочитат да получават информацията си от източници, написани на английски.

От друга страна, всички ние, хората, чийто майчин език е българският, сме свързани емоционално с него. По този начин езикът, който е един инструмент, средство за общуване, се натоварва с множество допълнителни функции, които поначало не са му присъщи. Ние се привързваме към езика, който говорим от малки, а когато израстваме като граждани, осъзнаваме, че сме част от една нация, обединена и от езика.

Как поколението Z прекроява пазара на труда

В бизнеса все по-често се говори за „меки умения“. Можем ли да кажем, че владеенето на езика е такова? Доколко е важно да не подценяваме грамотността като умение?

Има една много хубава българска поговорка: „Блага дума железни врати отваря“. Владеенето на езика в малко по-широк план, а не само грамотното писане, способността така да си служиш с думите, че да постигаш по-лесно целите, които си поставяш – това са изключително ценни умения. Използвайки по-разчупени форми на общуване и уместни подходи, ние можем да стигнем по-лесно до колегата, до човека, с когото водим бизнес преговори, до шефа си. Когато имаме възможност, нека да казваме по една добра дума на близките си, на колегите си в офиса. Ако са се справили добре с някоя задача, е добре да ги похвалим. В нашето ежедневие има толкова много негативизъм, че винаги е хубаво, когато някой заслужава похвала, да не я спестяваме.

В същото време, ако друг е допуснал грешка, винаги това може да се каже по деликатен начин и да се обърне внимание как може да се поправи, а не направо човекът да се критикува. Има хора, които са по-обидчиви, по-чувствителни, а когато им посочиш грешка в работата им, се засягат лично. Те приемат, че думите са насочени срещу тях, а не срещу грешката. Когато употребяваме езика, трябва да сме малко по-деликатни. Това липсва в днешното забързано общуване – деликатността, уважението, любезността. Не е лошо да обърнем внимание на тази страна от общуването и винаги да имаме предвид кой стои пред нас.

Когато говорим за бизнес, къде е най-големият проблем – неграмотността в комуникацията, бедният речник или грубият тон?

Всички тези неща са негативни, но на мен ми се струва, че най-важното е бизнес посланията да се отправят така, че да са разбираеми и ясни за всички. Понякога има залитане в корпоративния език, използват се термини, които не са понятни за неспециалистите. Добре е да се говори малко по-човешки, когато текстът е предназначен за по-широка публика. Разбира се, ако той е насочен към аудитория от специалисти, е уместно да се борави с въпросната терминология. Но като цяло в бизнес публикациите според мен е нужна малко повече естественост и човечност.

Представителите на Gen Z навлизат на пазара на труда и се превръщат в основна част от работната сила. Нужно ли е мениджърите да променят езика си? На друг език ли говорят младите професионалисти?

Аз се опасявам не от това, че говорят на друг език, а че не желаят да говорят устно, особено с по-възрастни хора. Наблюдавам тази тенденция от известно време и тя много ме тревожи. Писмената комуникация е важна, естествено, но тя няма как да измести устната, например по телефона. На мен ми се случи млад човек, с когото не се познаваме, а трябваше да говорим по работа, да откаже от притеснение. И това не беше заради мен конкретно, а заради неудобството да разговаря устно с непознат човек.

Има някакъв страх у младото поколение да общува по телефона, особено с непознати или слабо познати хора. Тази бариера, която се издига в устното общуване, е тревожна тенденция. А то е незаменимо, когато трябва бързо да се обмени информация и да се намери решение на даден проблем. Писменото общуване винаги отнема повече време, макар че създава удобства – можеш да отговориш на въпроса, когато имаш време, да обмислиш отговора, да редактираш. А казаната дума е „хвърлен камък“ и няма връщане назад.

AI ще изяде мързеливите - но ще отвори време за креативност и мислене в мащаб

Въздържането от устно общуване обаче води до липса на непосредственост в комуникацията между хората. Ние изразяваме много не само чрез думите, но и чрез тона, чрез интонацията, чрез паузите, а всичко това липсва в писмената комуникация.

А как стоят нещата с граматиката? Младите често се доверяват за това на платформи като ChatGPT. Какви рискове крие предоверяването на технологиите, когато става дума за езика?

Аз не знам до какви висоти ще достигне в развитието си изкуственият интелект. В момента той е много добър в различни сфери, но в областта на езикознанието е трагичен. Не трябва да му се възлагат големи надежди да отговаря адекватно на езикови въпроси или да проверява даден текст за грешки. Изкуственият интелект може само да ви подведе, да ви обърка представите и в крайна сметка във вашия текст да останат грешки. Веднъж го пробвах да направи синтактичен разбор на елементарно изречение и той изобщо не се справи. Виждала съм негови отговори на чужди езикови въпроси и дори аз не успях да ги разбера, какво остава за човек, който не е професионалист.

Така че моят съвет е: не използвайте изкуствения интелект в момента за езикови цели в областта на българския език. Скоро технологията може да стане много добра, но сега не е. Аз я използвам за събиране на информация по определени проблеми например, понякога искам идеи за езикови упражнения или ѝ поставям за задача да ми направи таблица на основата на дадени източници. Разбира се, винаги след това проверявам резултатите много внимателно. Изкуственият интелект може да бъде много полезен, особено ако добре му опишеш задачата, която трябва да изпълни. А за това също е нужно да владеем добре езика.

Иначе, изкуственият интелект е доста грамотен. Не допуска правописни грешки, изреченията му са граматически правилни, но пак повтарям: трябва да сме много внимателни, когато го използваме.

Вие сте доктор по български език, но и предприемач и създател на сайта „Как се пише?“. Какво ви мотивира да се захванете с това?

Създадохме платформата през 2012 г., защото по това време липсваше сайт с надеждна информация за българския език – правопис, граматика и пунктуация. Имаше онлайн речници на българския език, имаше сайтове, в които се даваха езикови съвети, но те или бяха с по-ограничена информация, или не беше ясно кой стои зад тях, за да можем да му се доверим.

Тогава се чувстваше остро липсата на Официалния правописен речник на българския език онлайн. Чак 12 години по-късно се появи платформата БЕРОН, която е достъпна за всички в интернет. В нея могат да се правят надеждни справки, особено за правописа. Тази част, която е свързана с граматиката и пунктуацията, е по-скоро предназначена за специалисти. Един неспециалист доста трудно би се ориентирал. А нашият стремеж в „Как се пише?“ винаги е бил да сме близо до потребителите, до начина, по който търсят информация, до техните навици. Оптимизирали сме доста търсенето в платформата, а отскоро предоставяме и възможност всеки, който желае, да инсталира иконка на сайта на телефона си и да влиза директно в „Как се пише?“.

Не на последно място искам да отбележа, че всички ресурси, които предоставяме, са абсолютно безплатни.

Интелектуалният спад на човечеството се задълбочава

Ако трябва да сложите един езиков принцип на стената на всяка офис сграда, кой ще бъде той?

Това не е лесна задача, но бих казала: „Използвайте езика по предназначение, умно и грижовно“.

Защо в този технологичен свят трябва да продължим да сме грамотни?

Най-малкото от практични съображения. Когато в един текст изобилстват грешките, хората, които го четат, ще отвличат вниманието си и няма да вникват в същността на написаното. Колкото повече грешки има в текста, толкова повече четящият ще се разсейва и няма да внимава в това, което иска да разбере. Ако това не е достатъчна мотивация, не знам кое би било.

Бих добавила също, че нивото на езиковата култура на текста говори за нивото на самокритичността на автора му и какъв е той в живота – дали е старателен, дали държи да изпипва нещата, или замита проблемите, свършва си работата надве–натри и продължава нататък.

В крайна сметка в свят с все повече неграмотни хора, да си грамотен е отличителна черта.

Ако все още не сте убедени, че езиковата грамотност е професионално прединство, представете си какво бихте си помислили, ако получите имейл от прекия си ръководител или висшия мениджмънт, изпълнен с правописни грешки и неясноти.

Ако пък сте мениджър, представете си какво впечатление би направил напълно изчерпателен доклад, който обаче е написан неграмотно.