Всеки втори лекар в Италия и България е на възраст над 55 години. Медицинската система на ЕС остарява по-бързо от пациентите си – и последствията вече се усещат.

Здравната система на Европа е изправена пред едно от най-сериозните си предизвикателства до момента: остаряваща работна сила в условия на рязко нарастващо търсене.

Докладът Health at a Glance: Europe 2024, публикуван от ОИСР и Европейската комисия, показва, че над една трета (35%) от лекарите в ЕС са на възраст 55 и повече години. И това дори е занижена стойност, която не взема предвид големината на населението в отделните държави, пише Euronews.

В страни като Германия, Франция, Италия и България делът на лекарите над 55 години достига или надхвърля 40–50%.

В почти половината страни от ЕС близо един на всеки пет лекари вече е на възраст над 65 години – индикатор за сериозен кадрови дефицит, който може да застраши устойчивостта на системата в рамките на следващото десетилетие.

„Съчетанието между застаряващата медицинска работна ръка, недостига на кадри и все по-големите здравни нужди представлява реален риск за устойчивостта на здравните системи в Европа“, предупреждава д-р Оле Йохан Баке, председател на Постоянния комитет на европейските лекари (CPME).

Италия и България: критично остаряване на медицинския сектор

По последните данни България и Италия оглавяват класацията с най-висок дял на лекари над 55-годишна възраст – 54%. От другата страна на спектъра се намира Обединеното кралство с едва 14% (по данни от 2021 г.), следвано от Турция с 15%.

Разликите са резултат от години на различна образователна и здравна политика.

Например, в Италия дългогодишните ограничения върху броя на местата за специализация и липсата на икономически инвестиции водят до системен недостиг на млади лекари, обяснява д-р Алесандра Спедикато от Европейската федерация на наетите лекари (FEMS).

Германия и Франция също не изостават

Ситуацията е тревожна и в Германия и Франция – двете най-големи икономики в ЕС – където делът на лекарите над 55 години е съответно 44% и 43%. Сред страните с над 40% спадат още Латвия, Унгария, Белгия, Чехия, Литва, Полша и Кипър.

Противоположна е картината в скандинавските страни. Норвегия и Финландия например отчитат едва 24% лекари над 55 години – далеч под средното ниво за ЕС.

В 11 държави членки над 18% от лекарите вече са над 65-годишна възраст, като в Италия този дял достига 27%, според данни на Евростат.

Заедно с това само няколко държави отчитат висок дял на млади лекари (под 35 г.). Малта е лидер с 46%, като на следващите места се нареждат Румъния (34%) и Турция (41%).

В Италия, Франция и Германия делът на младите лекари е съответно 11%, 16% и 20% – резултат от ограничен прием в медицинските факултети и недобри условия за работа на младите специалисти.

Гаетан Лафортюн, координатор на доклада и старши икономист в ОИСР, посочва трите най-важни фактора, които стоят зад дисбаланса:

Твърде ограничен прием в медицинските университети и специализациите в много държави. Също така кадрите не се задържат – младите лекари често напускат заради ниско заплащане, административни проблеми и липса на баланс между работа и личен живот.

Друга причина е, че в някои страни лекарите могат да работят след пенсионна възраст, което изкривява възрастовата структура на сектора.

„Кариерата в медицината става все по-непривлекателна за младите поколения. Социалната роля на лекаря вече не носи стойността, която имаше преди 20 години“, казва д-р Спедикато от FEMS.

Какви са последствията за икономиката и пазара на труда?

Недостигът на лекари и медицински сестри вече има измерими ефекти върху икономиките на европейските страни.

В периода 2022–2023 г. 20 държави членки отчитат недостиг на лекари, а 15 – на медицински сестри. Това се случва на фона на така нареченото „двойно демографско предизвикателство“ – едновременно застаряване на населението и на работната сила в здравеопазването.

По данни на Health at a Glance: Europe 2024, през 2022 г. съотношението между хората над 65 години и общия брой работещи в здравния и социалния сектор е 3.49, като прогнозите сочат, че до 2050 г. ще достигне 3.94.

Това означава по-малко здравни кадри на всеки възрастен човек – със сериозни последици за качеството и достъпността на здравната грижа.

Какво следва?

Според експерти от Health Foundation, решението се крие в стратегическо, дългосрочно планиране и адекватни инвестиции в човешкия капитал на здравната система. Това включва:

  • Прием на повече кадри в медицинските университети

  • По-гъвкави пенсионни режими

  • По-добри условия за работа и заплащане на младите лекари

  • Политики за задържане и привличане на кадри от чужбина

Ако тези мерки не бъдат приложени своевременно, рискът е Европа да влезе в криза за здравни кадри – не поради липса на технологично развитие или лекарства, а поради липса на хора, които да ги използват.