Идентичността като новата валута: Как бизнесът се защитава от дигитални измами
Дигиталните измами струват на компаниите стотици милиони – и променят начина, по който проверяваме хората, с които правим бизнес
&format=webp)
Докато изкуственият интелект значително променя начина, по който работим, комуникираме и правим бизнес, същевременно той създава и нов фронт в борбата с измамите. Един от най-бързо нарастващите рискове днес са фалшивите професионални идентичности – хора (или цели системи), които изглеждат реални, говорят убедително, но зад профилите им стои чужда цел, пише WIRED.
Добре дошли в новата реалност на корпоративната комуникация, където видеосрещи с включена камера и кодова дума в разговора вече са част от „due diligence“ процеса.
В същото време броят на измамите, свързани с работни позиции, се е утроил между 2020 и 2024 г., сочат данни на Федералната комисия по търговия на САЩ, като загубите от подобни схеми вече надхвърлят 500 милиона долара.
Доскоро комуникацията в професионалните мрежи – като LinkedIn, Zoom или Microsoft Teams – се приемаше за достатъчно надеждна в корпоративния свят. Днес обаче същите инструменти са се превърнали в арена за високотехнологични измами, захранвани от AI-генерирани изображения, гласове и дори видеоразговори в реално време, създадени с помощта на deepfake технологии.
Подобни киберизмами са напреднали до такава степен, че става все по-трудно да се различи реално лице от синтетичен аватар.
В отговор на това, естествено, нарастват и опитите за решения – независимо дали става дума за AI стартъпи като GetReal Labs и Reality Defender, или за амбициозни проекти като Tools for Humanity на изпълнителния директор на OpenAI Сам Алтман, който има за цел да докаже „човешкия фактор“ чрез биометрична идентификация и блокчейн.
Старите трикове в нова епоха
Въпреки че технологиите вече предлагат „по-високо ниво“ на защита, много професионалисти залагат на нещо традиционно и доста по-достъпно… Здравословна доза параноя и стари социално-инженерни подходи.
Това включва искане на бързо селфи със съвременен времеви печат, споделяне на кодови думи между колеги или въпроси за локални детайли („Къде обичаш да пиеш кафе в София?“), които трудно могат да бъдат измислени от измамник, който не е реално базиран в града.
Друг трик, наречен „тест с камерата на телефона“, цели да провери дали събеседникът не използва deepfake маска – като се изисква да насочи камерата на устройството си към компютъра, за да потвърди реалната среда.
Но тази параноя идва със своята цена: атмосфера на недоверие, загуба на време и натоварване на ежедневната работа с нови „проверки за човешкия фактор“, които далеч не са част от първоначалните задължения на голяма част от професионалистите.
Когато доброто предложение е твърде хубаво, за да е истина
Друг червен флаг, който все по-често се задейства, са нереалистично щедрите предложения. Измамниците предлагат заплати, значително над пазарните нива, неограничен отпуск, пълно здравно осигуряване и други екстри, които звучат твърде хубаво, за да са истина. Именно тази изкуствена привлекателност често е точно това, което издава фалшификата.
А изводът е следният: идентичността е новият актив
В икономика, в която доверието е основната единица, верификацията се превръща в една от новите форми на сигурност. Работодатели, служители, изследователски екипи и професионални мрежи все по-често се сблъскват с нуждата да защитават не само своите данни, но и самите доказателства, че отсрещната страна всъщност е… човек.