Мащабните мита върху вноса на алуминий, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп, променят световните търговски потоци и увеличат разходите на американските потребители, но не постигат основната си цел: да съживят местното производство.

Вместо това, нарастващите разходи, особено неимоверно високите цени на електроенергията в САЩ в сравнение със световните конкуренти, водят до затваряне на металургични заводи, а не до разкриването на нови такива.

Въздействието на митата от 25% е ясно видимо на физическия пазар на алуминий. Въпреки че референтните цени на метала на Лондонската метална борса предоставят глобална референция, действителните разходи за придобиването му включват регионални премии за доставка.

През 2024 г. цените на алуминия, доставян в САЩ, са на нива между 400 и 450 долара за тон. Преизбирането на Тръмп през ноември предизвика рали, тъй като търговците започнаха да оценяват риска от превръщането на тарифната реторика в реалност. Между деня на изборите и деня на встъпването в длъжност на републиканеца цените се повишиха с 13%. След като той влезе официално в Белия дом, наложи 25% мита върху световния внос, включително този от Канада - най-големият доставчик на алуминий в САЩ.

Според Тронд Олаф Кристоферсен, главен финансов директор на базираната в Норвегия компания Hydro, един от най-големите производители на алуминий в света, тези разходи в крайна сметка ще бъдат поети от потребителите надолу по веригата.

„Много е вероятно това да се отрази като по-високи цени за потребителите в САЩ“, казва Кристоферсен пред CNBC, като отбелязва, че разходите по тарифата са „прехвърляне“. Откакто бяха наложени митата, акциите на Hydro са се сринали с около 17%.

Въздействието на тарифите надолу по веригата вече се усеща и от Thule Group, клиент на Hydro, който произвежда кутии за товари, монтирани на автомобили. Компанията планира да повиши цените с около 10%, въпреки че произвежда по-голямата част от стоките, продавани на местно ниво в САЩ, тъй като цените на суровините, като стомана и алуминий, са се повишили. Но макар че митата на практика водят до повишаване на цените в САЩ, те не са стимулирали съживяването на местното топене - енергоемкия процес на производство на първичен алуминий. Основната пречка остава липсата на дългосрочен достъп до енергия на конкурентни цени, според индустрията.

Profit.bg

Как ЕС наказва САЩ заради митата за внос на алуминий и стомана

„Енергийните разходи са значителен фактор за един металургичен комбинат“, казва Ами Шивкар, главен анализатор на алуминиевите пазари в Wood Mackenzie. „Високите енергийни разходи измъчват алуминиевата промишленост в САЩ, като налагат съкращения и затваряне на предприятия“.

По думите му канадските, норвежките и близкоизточните алуминиеви заводи обикновено сключват дългосрочни договори за доставка на енергия или разполагат със собствени съоръжения за производство на такава.

„Капацитетът на американските металургични заводи обаче до голяма степен разчита на краткосрочни договори за енергия, което го поставя в неизгодно положение“, допълва Шивкар, като отбелязва, че енергийните разходи за американските алуминиеви заводи са около 550 долара на тон в сравнение с 290 за канадските заводи.

Неотдавнашни събития, свързани с големи американски производители, подчертават тази енергийна уязвимост. През март 2023 г. Alcoa Corp. обяви окончателното затваряне на своя металургичен завод Intalco с капацитет 279 000 метрични тона, който не работи от 2020 г. насам. Според компанията съоръжението „не може да бъде конкурентоспособно в дългосрочен план“, отчасти защото „няма достъп до електроенергия на конкурентни цени“.

От 1 април ЕК ще наложи отново мита за американски внос на стойност 8 млрд. евро, а от средата на месеца готви нови за 18 млрд.

ЕС отговаря с „ковашкия чук“ на митата върху стоманата и алуминия

По подобен начин през юни 2022 г. Century Aluminum, най-големият производител на първичен алуминий в САЩ, беше принуден временно да спре работа в огромния си металургичен завод в Хоузвил, Кентъки - най-големият производител на алуминий за военни цели в Северна Америка - като се позова на „пряк резултат от рязко нарастващите разходи за енергия“. Според Century разходите за електроенергия, необходими за функционирането на съоръжението, са „над три пъти по-високи от средните исторически стойности за много кратък период от време“. Това налага ограничаване на производството, което се очаква да продължи от девет до дванадесет месеца, докато цените се нормализират.

Индустрията също така не е имала възможност да си отдъхне, тъй като търсенето на електроенергия от непромишлени източници се е увеличило през последните години. Кристоферсен от Hydro посочва бума на изкуствения интелект и разрастването на центровете за данни като основните нови конкуренти за електроенергия. Според него новият капацитет за производство на енергия в САЩ, от ядрени, вятърни или слънчеви източници, бързо се усвоява от технологичния сектор.

„Технологичният сектор има много по-висока платежоспособност от алуминиевата промишленост“, казва той, като отбелязва високите двуцифрени маржове на технологичния сектор в сравнение с често ниските едноцифрени маржове при производителите на алуминий.

„Нашето мнение е, че за да построим металургичен завод в САЩ, ще ни е необходима евтина енергия. Не виждаме възможност на сегашния пазар да се сдобием с такава“, добавя финансовият директор. „Липсата на енергия на конкурентни цени е причината, поради която не смятаме, че това би било интересно за нас“.

Въпреки че не успяват да запалят вътрешното първично производство, митата безспорно предизвикват това, което Кристоферсен нарича „пренареждане на търговските потоци“. Когато достъпът до американския пазар стане по-скъп или ограничен, те се насочват към други дестинации.