През 2013 г. Татяна Маринич и Анастасия Хамянкова отварят вратите на Imaguru - център за стартиращи компании в Минск, Беларус, в който правят първи крачки някои от най-успешните технологични проекти в Източна Европа. Десетилетие по-късно те са осъдени „задочно“ на общо 23 години затвор от беларуските власти. Имуществото им е конфискувано. Работата им е обявена за „екстремистка“. Паспортът на Маринич е изтекъл и анулиран, оставяйки я без гражданство в Испания.

Тяхното престъпление? Изграждане на независимо, про-предприемаческо бъдеще, което режимът на Лукашенко смята за опасно заради застъпничеството за частната инициатива в страна, в която обикновено доминират държавните индустрии.

„Това, което започна като опит за заглушаване на иновациите, се превърна в пълно криминализиране на независимия бизнес“, казва Маринич пред TechCrunch.

Imaguru не само е първият стартъп хъб в Беларус. Той се превръща в гравитационен център на технологичната екосистема на страната. Акселераторът и пространството за съвместна работа са помогнали за създаването на над 300 стартиращи компании и за привличането на повече от 100 млн. долара инвестиции за компаниите, възникнали от неговите програми. Успехи като MSQRD (придобита от Facebook), Friendlydata (придобита от ServiceNow) и Prisma (придобита от Snapchat) могат да се търсят в ранните хакатони на Imaguru, в които се включват нетърпеливи млади хора, надяващи се на по-добро бъдеще.

„Те бяха основният фокус на рисковата общност в Беларус“, споделя Макс Гурвиц, генерален партньор във Vitosha Venture Partners в България и ранен ментор на Imaguru. „Те събираха таланти, инвеститори, ангели, провеждаха най-значимите програми - винаги беше удоволствие да отида там“.

Друг рисков инвеститор, базираният в САЩ Марвин Лиао от Diaspora.vc, е съгласен с тази оценка.

Опит и знания: Как се сбъдва една финтех мечта

„Бяха супер професионалисти и наистина страстни“, посочва той пред TechCrunch. „Imaguru беше първото централно място, където се събираха основатели на стартъпи и начинаещи технологични предприемачи в Беларус. Таня и Настя бяха строители на общности в истинския смисъл на думата“.

Тяхното въздействие не е само икономическо. Покойният съпруг на Маринич, Майкъл Маринич, е платил висока цена за собствената си непокорност години по-рано. Бивш посланик и министър, той е в затвора от 2004 до 2006 г., след като се осмелява да се кандидатира срещу президента Александър Лукашенко на парламентарните избори. Там получава множество инсулти - преживяване, което оформя решението на Татяна да напусне Международната финансова корпорация в рамките на Световната банка и да стартира собствено предприятие.

„Бях принудена да се занимавам с предприемачество“, казва тя. „Не само за да оцелея икономически, но и защото вярвах в същите демократични ценности, за които съпругът ми беше пожертвал здравето си. Ако политиката се провали, тогава трябва да създадеш собственото си бъдеще. Предприемачите са свободно мислещи хора - а свободните хора поставят под въпрос властта“.

За режима на Лукашенко тази вяра прави Imaguru опасен.

Когато независимостта се превръща в несъгласие

След изборите през 2020 г., които бяха широко разглеждани като фалшифицирани, в цяла Беларус избухнаха масови протести. Imaguru решава да отвори вратите си не само за предприемачи, но и за групи на гражданското общество, неправителствени организации и представители на опозицията.

Маринич се присъединява към Координационния съвет - официален орган на опозицията, ръководен от опозиционния лидер Светлана Циханвска. Това се оказва последната капка за режима на Лукашенко.

Със или без бизнес план: 8 задължителни въпроса за основателите на стартъпи

„Тя подписа декларация за провеждане на свободни избори“, казва Гурвич. „От този момент нататък очевидно се превърна във враг на държавата и всичко, свързано с нея, като например Imaguru, стана напълно забранено.“

Към 2021 г. политическият натиск става непоносим. Договорът за наем на стартъп хъба е принудително прекратен от правителството, а маскирани служители на реда нахлуват в офисите.

През 2023 г. държавният апарат на Лукашенко обявява Imaguru за „екстремистка формация“, като дори обменът на съобщения с групата се наказва от властите. Бившият директор е арестуван. Членовете на семействата на служителите на Imaguru в изгнание са разпитвани. Уебсайтът на организацията е блокиран в много държави. Активите са замразени.

На 2 декември миналата година са обявени присъдите за лишаване от свобода на двамата съоснователи. Същия ден изтича срокът на беларуския паспорт на Маринич. Съгласно заповед на Лукашенко от 2023 г. беларуските посолства вече не могат да издават или подновяват документи на граждани в чужбина, което на практика поставя дисидентите в капан в чужди държави без документи.

„Аз съм човек без гражданство“, казва Маринич. „Имам европейско разрешение за пребиваване, но без валиден паспорт не мога дори да кандидатствам за гражданство. Не мога да напусна Испания. Не мога да си отворя банкова сметка“.

Въпреки обстоятелствата двете жени продължават мисията си. Сега Imaguru разполага с центрове във Варшава и Мадрид с подкрепата на европейските институции. Екипът започва и кампания за обявяване на предприемачеството за човешко право и събира подкрепа чрез онлайн петиция.

„Те наистина обичат страната си“, казва Лиао. „И сега те никога не могат да се върнат обратно. Това е сърцераздирателно. Написах препоръчителни писма и за двете за международни програми. Бих го направила отново на секундата. Това са добри хора и отношението срещу тях е несправедливо“.

Как се изгражда екосистема за стартъпи: Примерът на Финландия

Глобална проверка на ценностите

Макар че Imaguru е получила институционална подкрепа в Полша и Литва, испанското правителство все още не е отговорило официално на призивите. Маринич остава ангажирана, надявайки се, че видимостта може да помогне да се промени бюрократичното безразличие.

„Това очевидно е политическа репресия“, казва Лиао. „Демократичните правителства трябва да направят всичко възможно, за да ги подкрепят“.

Гурвиц е съгласен с това: „Дори младшите служители, които някога са работили в Imaguru, не могат да се върнат в Беларус. Не става въпрос само за двама основатели. Става въпрос за цяла общност, която е била изгонена заради вярата си в иновациите и свободата“.

А Маринич остава непокорна.

„Ние построихме нещо прекрасно“, казва тя. „Сега се борим за правото си да съществуваме. И няма да се предадем“.