Брюксел иска да увеличи покупките на американски стоки с 50 млрд. евро, за да се справи с „проблема“ в търговските отношения, коментира комисарят по търговия на ЕС Марош Шефчович, добавяйки, че блокът е постигнал „известен напредък“ към постигането на споразумение.

Но Шефчович предполага в интервю за Financial Times, че блокът няма да приеме задържането от страна на Вашингтон на 10-процентни мита върху неговите стоки като справедливо решение на търговските преговори.

В началото на юли предстои да бъдат наложени високи мита на ЕС и на множество държави, което кара блока да се опитва да избегне пълноценна трансатлантическа търговска война.

САЩ и ЕС са постигнали напредък чрез множество кръгове на лични и телефонни преговори, откакто президентът Доналд Тръмп наложи, а след това спря, 20-процентни мита върху блока, отбелязва Шефчович.

Той добавя, че „амбицията му“ все още е да постигне „балансирана и справедлива“ сделка с Белия дом.

Шефчович казва, че основният аргумент, който изтъква пред търговския представител на САЩ Джеймисън Гриър и министъра на търговията Хауърд Лутник, е отчитането на американския износ на услуги за ЕС, което би довело до намаляване на общия търговски дефицит с Европа само до около 50 млрд. евро.

„Ако това, което разглеждаме като проблем в дефицита, е 50 млрд. евро, вярвам, че наистина можем да решим това много бързо чрез купуване на втечнен природен газ, чрез някои селскостопански продукти като соя или други области“, посочва комисарят по търговията на ЕС.

„Това, което е много важно, е, че се разбираме малко по-добре, каква е тяхната позиция, откъде идват? Мисля, че и те ни разбират малко по-добре“, добавя той.

„Мисля, че имаме малко повече разбиране по отношение на цифрите.“

Той обаче предупреждава, че ще бъде „много трудно“ да се постигне споразумение, което да е „очевидно добро и приемливо за нашите държави членки и за нашия Европейски парламент“.

На 2 април Тръмп наложи минимални допълнителни мита от 10% за почти всички държави, като същевременно предложи допълнителни „реципрочни“ налози за някои търговски партньори, включително 20% за ЕС.

По-късно президентът на САЩ преустанови прилагането на допълнителните „реципрочни“ мерки, като даде на партньорите 90 дни за преговори.

Шефчович отбелязва, че комбинираните потенциални налози, с които Тръмп заплашва ЕС, са „астрономически цифри и ние ясно казахме на САЩ, че това е несправедливо.“

Запитан дали би приел 10-процентна такса като долна граница в търговските преговори, Шефчович отговаря, че ЕС счита това за „много висок процент“, което предполага, че блокът няма да се съгласи на такава сделка.

След обявяването на редица мита, които разтърсиха световните фондови пазари и засегнаха долара и разходите по заемите на САЩ, Тръмп отслаби някои от мерките, предлагайки облекчения за сектори като автомобилната промишленост.

„Виждам, че имаше някои, да кажем, корекции или изменения“, казва Шефчович.

„Сигурен съм, че не бях единственият, който изтъкна някои от потенциално негативните последици.“

Реципрочните 20-процентни мита на Тръмп срещу ЕС щяха да бъдат допълнителни към секторните от 25% върху стоманата, алуминия и автомобилите на ЕС, които остават в сила.

В замяна на частичната отсрочка ЕС спря до 14 юли ответните мита върху американски стоки на стойност 21 млрд. евро, включително мотоциклети Harley-Davidson, избрани храни и дрехи.

Шефчович казва, че всички столици „искат да преговаряме“, но са готови да подкрепят по-нататъшни ответни мерки, ако няма сделка.

В сряда вечерта Комисията проведе частен брифинг с посланиците на държавите членки относно областите, в които би могла да предложи стимули на САЩ, но също така и за подготовката на потенциален нов пакет от мита срещу Щатите.

„Няма да е лесно, но ще работим щателно с всяка членка, за да имаме силен отговор, който да получи единодушна подкрепа“, заявява Шефчович.

Словашкият комисар добавя, че ЕС е готов да си сътрудничи със САЩ и за да помогне за справяне с въздействието на рязкото увеличаване на износа на Китай като подсладител за търговска сделка.

„Вярваме, че всъщност можем да постигнем много заедно, особено по отношение на свръхкапацитета на стоманата и алуминия, като работим заедно по полупроводниците, преодолявайки зависимостите от критични суровини“, коментира той.