Трусовете от митата изстрелват още по-нагоре швейцарския франк
„Поскъпването на валутата е последната съставка на отровен коктейл за швейцарската индустрия“, твърдят представители на бизнеса
&format=webp)
Бързото поскъпване на швейцарския франк поради несигурността на американската финансова политика може да принуди Швейцарската национална банка да се намеси, за да овладее скока на сигурната валута преди нов удар на застрашената от митата местна индустрия.
Само за този месец франкът е поскъпнал с около 9% спрямо долара и е на път да постигне най-големия си месечен ръст от финансовата криза през 2008 г.
Миналата седмица той достигна най-силното си ниво от януари 2015 г., когато централната банка отмени минималния обменен курс. Това доведе до покачване на франка с 2,6 % спрямо еврото през април, което го доближи до най-силното му ниво от повече от 10 години, отбелязва Reuters.
Но устремът на валутата, подтикнат от опасенията за колебанията в търговската политика на президента на САЩ Доналд Тръмп, излага на риск инфлационната цел на Швейцарската национална банка от 0-2%, като понижава цената на вноса в момент, когато инфлацията вече е близо до нулата.
Той също така вреди на швейцарските износители, които потенциално са изправени пред 31% американски мита, като прави стоките им по-скъпи в чужбина.
„Поскъпването на швейцарския франк е последната съставка на отровен коктейл за швейцарската индустрия“, коментира Жан-Филип Кол, заместник-директор на индустриалната асоциация Swissmem.
„Компаниите вече се борят със слабото търсене в чужбина, заплахата от огромни американски мита за Швейцария и несигурността, предизвикана от търговската политика на президента Тръмп.“, допълва той.
Swissmem се въздържа от искане за действия от страна на Швейцарската национална банка, но би приветствала нейни стъпки за смекчаване поскъпването на франка, допълва Кол.
Основният лихвен процент вече е на ниво от 0,25% и се очаква да се понижи още, казват анализатори.
„Ако всички се страхуват и несигурността е висока, никой не се интересува от лихвения процент в Швейцария“, смята Томас Щуки, бивш ръководител на отдела за управление на активи в SNB и главен инвестиционен директор в St Galler Kantonalbank.
Продажбата на франкове с цел отслабване на валутата би била промяна за банката, която миналата година купи само 1,2 млрд. франка валута, а през 2023 г. продаде чуждестранна валута на стойност близо 133 млрд. франка, тъй като се опитваше да подкрепи швейцарската валута, за да охлади инфлацията.
Ръководителят на глобалните пазари на ING Крис Търнър смята, че един от факторите на заден план, който стимулира засилването на швейцарската валута, освен потоците от сигурни убежища, е, че пазарите се питат „дали централната банка ще бъде в състояние да предприеме мащабни покупки на валута, както в миналото“.
Този месец тя заяви, че не участва във валутни манипулации и се намесва само с цел да насърчи ценовата стабилност, но допълни, че може да се върне към отрицателни лихвени проценти, които наложи от края на 2014 г. до 2022 г.
Икономистът от UBS Максим Ботерон не изключва, че ограничени продажби на франкове от банката вече са в ход, но не очаква системни интервенции.
„Интервенциите са по-гъвкави от намаляването на лихвените проценти – Швейцарската централна банка може да излезе на пазара, да продаде франкове, за да облекчи поскъпването, и след това да спре“, допълва той.
SNB отказа да коментира стойността на франка или как ще реагира.
Финансистите вероятно следят най-много ралито на валутата спрямо еврото, тъй като по-голямата част от швейцарската търговия е с членове на еврозоната, което дава на вноса, деноминиран в евро, по-голямо влияние върху инфлацията.
През 2023 г. 57% от швейцарския внос е фактуриран в евро спрямо 13% в долари.
Централната банка заяви, че не разглежда конкретни валутни двойки, а кошница валути, когато взема решения за политиката си, и ще действа така, че да постигне инфлационната си цел, допълва Reuters.