България получи днес средствата по първия транш по Националния план по възстановяване и устойчивост в размер на 2,7 млрд. лв., съобщи на брифинг в Министерския съвет служебният заместник министър-председател по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

Получаването на тези средства беше фокус на нашата работа още от самото начало на този мандат, каза вицепремиерът, цитиран от БТА. Той добави, че тази добра новина за България е факт, въпреки многото спекулации и различни твърдения, че пари тази година няма да получим, и че по никакъв начин ЕК не е планирала тези пари за България.

Пеканов допълни, че първият транш по Плана е факт, след получаването на одобрение и позитивна оценка от страна на Европейската комисия на 7 ноември, както и на всички държави-членки.

Вицепремиерът каза още, че получаването на първия транш демонстрира доверието на ЕК в капацитета на българските институции да провеждат, заложените в ПВУ реформи.

"Средствата са преведени в сметката на Министерството на финансите, част от тях ще отидат за проекти, които вече са стартирали - като процедурите за технологична модернизация на малките и средни предприятия", съобщи Пеканов.

По думите му друга част от средствата ще отидат за вече започналото изграждане на третата линия на метрото в София, за системата "Тетра", както и за новите процедури и проекти, които тепърва започват - за енергийната ефективност, за ВЕИ на покривите, за външно изкуствено осветление. Пеканов добави, че всички инвестиционни проекти в Плана имат ясно зададени параметри и планове за изпълнение.

Следващото искане за плащане включва 66 ключови етапа и мерки и докато България не се справи с всички тях, няма да може да поиска следващите средства, посочи Пеканов. 22 мерки трябва да минат през парламента, някои от които са в Закона за енергетиката, което значи, че Народното събрание трябва да приеме общо 16 закона.

Искането за второто плащане ще се случи, когато бъдат изпълнени всички 66 мерки, каза Пеканов. Няма риск от загуба на средства, но има риск от забавяне, заради което напред във времето може да не успеем да изпълним всичко, защото имаме срок до 2026 г., посочи той.

Условието за 40% намаляване на емисиите на въглероден диоксид трябва да бъде изпълнено до 2026 г. За момента не сме изчистили механизма, по който това може да се случи, отбеляза още Пеканов.