По-рано показател за висок статус в обществото бе колко пари се харчат. Сега е по-важно колко усърдно се работи.

Това казва в своя статия Бен Тарноф от изданието The Guardian.

Преди почти 120 г., в период на първия златен век в САЩ, социологът Торстейн Веблен въвежда понятието „демонстративно потребление“.

Той използва този термин за обозначаването на богати хора, които безполезно и разточително харчат своето състояние. Защо да се купува костюм за хиляди долари, когато същата функция може да изпълни и един костюм от 100 долара?

Според Веблен става дума за власт, за желание да се подчертае статус. Богатите хора демонстрират своето господство, показвайки колко пари имат и за колко ненужни неща може да ги похарчат.

През последните десетилетия демонстративното потребление загуби своята актуалност. Влиятелните хора подчертават своя социален статус, купувайки си яхти и частни острови. Сегашният президент на САЩ покрива със злато на практика всичко, което притежава.

Да се купуват обаче безумно скъпи стоки не е единственият начин за изразяване на своята елитарност в обществото. Неотдавна се появи друга форма на „изобразяване“ на статуса. Вместо демонстративно потребление, популярност набира демонстративната продуктивност.

Ако при първия случай става дума за боготворене на парите, то при втория – култ е трудът. Няма значение колко пари може да харчите, важно е какви усилия сте положили, за да ги заработите.

Най-силно тази демонстративна продуктивност е забележима сред американските предприемачи и ръководители. Например генералният директор на Apple Тим Кук започва своя работен ден в 3:45 сутринта.

Генералният директор на General Electric Джеф Имелт вече 24 години работи по 100 часа на седмица. Генералният директор на Yahoo Мариса Майер посвещава на работа цели 130 часа на седмица.

Тук трябва да се уточни, че на тези хора не им се налага да работят толкова много. Демонстративната продуктивност обаче ги тласка да правят именно това. То ги зарежда с усещане за превъзходство.

Иронията е в това, че толкова усърдна, отнемаща цялото свободно време, работа не е изключително елитарно явление. Много хора работят по 20 часа на денонощие, тъй като по този начин оцеляват.

Едно изследване показва, че съвременните американци работят много повече сега, отколкото преди десетилетия.

Ако демонстративното потребление се изразява в безпричинни разходи, то демонстративната продуктивност – в безпричинна работа. И двете форми на демонстрацията на един вид господство изразяват излишък на нещо.