Плаках от смях. И колкото и парадоксално да изглежда, ми се случи в Quatsch Comedy Club в Берлин - град, където на хората им се носи славата на едни от най-скучните в света. Оказва се стереотип и както повечето стереотипи, е със съмнителна достоверност, пише ВВС.

Германците очевидно харесват добрия хумор, което стана явно в последните години с нарастването на популярността на места, предназначени за комични спектакли в цялата страна. В действителоност, хуморът е дълбоко вкоренен в германската култура и от векове е практикуван под формата на политическа сатира и фарс.

Но често германците са избирани за най-малко забавната нация в света, а това подкрепя вярването, че им липсва чуство за хумор.

Любители на иронията

„Никога не бях чувал за този стереотип, докато не разговарях с някои англичани. Не смятам, че ние, германците, се смятаме за скучни хора“, казва пред ВВС Никол Риплингер, преподавател по английски и френски в град Заарбрюкен, Югоизточна Германия.

“Определено ни харесва хуморът, особено иронията и социалната сатира“, допълва тя. Последната има дълга традиция в Германия, където използването на политически и социални табута от години е в основата на сатирични спектакли и телевизионни предавания.

Но ако германците винаги са обичали хумора, как се е породил този несправедлив стереотип?

Произходът

Никала МакЛеланд, преподавател по германска лингвистика в университета в Нотингам, смята, че формата, по която се създават различните езици, може да се отрази на начина, по който различните култури възприемат шегите.

Според МакЛеланд, една от основите за хумора е двойнствената интерпретация на някои думи и конструкции на изречения, които могат да създадат алтернативни значения в ума на слушателите.

Но ако говорим за език като немския, лингвистичните конструкции могат да бъдат много различни от останалите езици. Както в гръцкия и руския, например, в немския съществителните могат да имат три рода и четири функции на думата в изречението, докато глаголите също могат да имат много различни наклонения.

Нещата се усложняват, когато се използват известните съставни съществителни - рядкост за хората, които говорят други езици. В немския език една дума може да бъде съставена от много други.

Така че точното значение на дадена фраза може да се окаже проблем за човек, за когото немският не е роден език. Оттук и разбирането на германския хумор граматически създава истински главоболия на чужденците.

Всъщност, способността на езика на Гьоте да бъде понякога изключително сбит, обяснява защо, когато германците говорят испански, дори да го знаят до съвършенство, могат да ни изглеждат сериозни и не особено забавни хора.

Вавилонската кула

Кристиан Бауман, адвокат от Нуремберг, който при пътуванията си се е запознал с различни култури по света, е съгласен, че културните различия играят важна роля за засилването на стереотипите за Германия.

Той разказва, че при едно от първите си пътувания до САЩ се е осмелил да си направи няколко шеги, но го направил, като превел буквално мислите си от немски на английски. Резултатът бил, че никой не се засмял. Някои дори го обвинили, че е малко грубоват.

“Смятам, че когато опитваш да комуникираш с буквален превод от немски на друг език, голяма част от това, което казваш, губи смисъл. И когато трябва да си направиш шега, тя просто няма да е забавна“, обяснява Бауман.

Според него различията в езиците играят фундаментална роля за разбирането на хумора. “На английски, например, хората винаги изглеждат много образовани, когато говорят, включително ако критикуват нещо. Но на немски е различно. Винаги казваме това, което имаме предвид, така че, естествено, хората остават с впечатлението, че сме много логични, грубовати и не сме забавни“, отбелязва Бауман.

Германският комик Кристиан Шулте-Лох е съгласен с него. В книгата си „За да се смеете на Острова, германски комик в Англия“ той твърди, че германците са твърде честни, за да бъдат любезни, а англичаните са прекалено образовани, за да бъдат честни.

И войниците имат чувство за хумор Макар да изглеждат сериозни и смъртоносни

Но Шулте-Лох, който често участва в спектаклите в Quatsch Comedy Club в Берлин, смята, че стереотипът за германците служи и като основа за неговите представления. Той разказва, че му се е случвало да играе в Club Top Secret Comedy в Лондон и преди началото на спектакъла забелязал, че публиката изглежда уморена.

Без да се чуди, прибегнал до колекцията си от стереотипи за германците, за да ги разсмее. „Здравейте, аз съм комикът. Но съм германец и съм християнин!“, казал той на зрителите.

Направил пауза, след което допълнил: „Ами, мисля, че с тези думи пресякох всякакви очаквания“. Хората се смеели със сълзи.