Традицията за второ име при американците се заражда относително неотдавна - през 19 в.

До средата на 18 в. вторите имена са крайно редки и са се срещали в църковните записи, фиксиращи раждането на дете, сключването на брак и смъртта на човек в Британските колонии в Северна Америка.

В навечерието на Войната за независимост (1775–1783) сред богатите плантаторски семейства в Вирджиния (т.нар. вирджинска аристокрация) се разпространява обичай да се дава на децата при кръщаване второ име, най-често в чест на близки роднини.

В качеството на средно име също така се използва моминската фамилия на майката или бабата.

Но да се нарече тази практика популярна не е точно. От 56 човека, подписали се под Декларацията за независимост (1776), само трима имат второ име.

Джон Куинси Адамс (6-ият президент на САЩ, 1825-1829) е първият президент на САЩ, който е получил второ име при раждането си. В чест на прадядото по майчина линия.

В периода 1830-1840 г. населението на САЩ рязко се увеличава поради безпрецедентната до този момент имиграция от Европа. Така традицията за даване на второ име се разпространява.

Своя роля изиграва и следният факт: в страната все повече хора носят еднакви имена и фамилии, а второто име се оказва средство за допълнителна идентификация.

За разлика от предишни времена, децата започват да получават второ име в чест на прочути политици, религиозни и обществени дейци, военни и т.н. Примери за такива хора са Джордж Вашингтон, Джон Уесли и др.

Второто име все по-често започва да се среща и в армейските списъки от периода на Гражданската война (1851–1865) и особено през Първата световна война, в която САЩ влиза през април 1917 г.