Офисите на конгресмените в САЩ имат един малко по-различен проблем с порнографията.

От 1983 г. насам Лари Флинт изпраща копие от месечното списание, което основава - Hustler, на всеки член на Конгреса.

Мръснишкото списание пристига в обикновен кафяв пощенски плик и относително трудно може да бъде засечено от горките стажанти или служители, на които им се налага да обработват пристигащата поща.

Флинт не пропуска и месец, в който конгресмените да получат копие от списанието, в което има голи или оскъдно облечени жени, вулгарни карикатури и статии, някои от тях саркастични по най-различни теми, свързани с политиката, обществото и секса.

Членовете на Конгреса са се опитвали да спрат получаването на списанието, но просто не могат да го направят законно.

След получени оплаквания от 264 конгресмени през 1984 г., Пощенската служба на САЩ е помолила районния съд за Окръг Колумбия да блокира доставянето на списанието. Тази молба обаче не е уважена, тъй като две години по-късно съдът решава, че доставката на списанието не може да бъде спряна. Ето какво казва съдът:

„Получаването на копие от списание Hustler веднъж месечно няма да обремени прекалено много един член на Конгреса. Конгресмените не са принудени да четат списанието или каквото и да било, което получават по пощата. Не можем да си представим, че в канцелариите на Конгреса няма кошчета за боклук.“

За Hustler това е въпрос, свързан с Първата поправка на Конституцията на САЩ. Според Флинт това е правото му да уведомява правителството и съдът се съгласява с него. Или както Флинт споделя през 2011 г.: “Моисей освобождава евреите, Линкълн освобождава робите, а аз просто исках да освободя всички невротици.”

Тридесет години по-късно абонаментът на Конгреса остава същия – 535 броя.

По-голяма част от списанията отиват директно в кошчетата за боклук, но има и случаи, в които служителите в Конгреса се забавляват с тях.

Ето какво споделят пред National Journal няколко служители, пожелали анонимност:

“Забравям” да спомена пред стажантите и изчаквам да видя ужаса, изписан по лицата им, когато отворят плика и извадят списанието в канцелария в Конгреса.

Няколко човека събирахме списанията в продължение на няколко месеца, след това изпратихме всичките броеве на един и същи приятел, който също работи в Конгреса. Когато пратката пристигне, тя ще му бъде доставена в неговия офис на купчини.

За известно време стажантите бяха инструктирани да събират списанието. В крайна сметка ги подарихме на една колежка за Коледа, а тя ги изпрати на приятеля си в Ирак. Това определено е един от най-нетрадиционните начини да подкрепим нашите войници".