Празниците обикновено се смятат за време за сплотеност, но за много хора те са точно обратното. За милионите хора, които са самотни, празниците са напомняне за социалните връзки, които им липсват.

Тъй като самотата често придружава депресията и няколко психологични и физиологични проблема, тя е основна цел на много проучвания, които обикновено категоризират това състояние като симптом на нещо по-лошо.

Ново проучване обаче преобръща това заключение с главата надолу, като според него самотата не е симптом – тя е самата болест, пише Forbes.

В проучването участва и експертът по самотата Джон Качопо, който е пионер в сферата на неврологията и чиито предишни проучвания разкриват неща, които променят начина, по който мислим за това какво означава да си самотен.

Според проучване на Качопо например, самотата съществува независимо от това колко социални контакти човек има. Понякога хора с по 3 000 приятели във Facebook понякога могат да се чувстват също толкова самотни, а дори и по-самотни от някого, който въобще избягва социалните медии.

Възможно е човек да е самотен във всякакво обкръжение, виртуално или физическо, защото самотата е напрегнато чувство на социална изолация, което съществува, въпреки реалния брой на хората в живота на даден човек.

Вижте още: 15 здравословни навика, които би трябвало вече да имате

Проучванията на Качопо също така показват, че самотата може да има наследствен компонент, който действа заедно със социалните фактори. “Самотата е около 50% наследствена, но това не означава, че тя се определя от гените. Също толкова голямо значение имат и ситуационните фактори. Това, което изглежда е наследствено, е дълбочината на болката, когато някой се чувства социално изолиран.”

В най-новото си проучване прави преглед на множество проучвания от последните години, които, общо погледнато, предоставят нова перспектива на това състояние.

Най-важното е, че проучването показва, че самотният мозък е структурно и биохимично по-различен от несамотния мозък, а тези различия не са просто симптоми, а причина за допълнителни проблеми.

Една голяма разлика, определена от екипа на Качопо, е, че самотният мозък има подтисната нервна реакция на положителни стимули. Положителните образи и събития не се “регистрират” в самотния мозък по същия начин, както в несамотния.

Идеята за соцален контакт с проятели или роднини, например, предизвиква отчетлива дейност в мозъка на повечето хора, докато реакцията в самотния мозък е намалена.

Самотният мозък също така отчита по-малко дейност, когато се опитва да предскаже какво мислят другите – дейност, в която ние участваме всеки ден, известна като “ментализация” в проучванията.

Екипът, изготвил последното проучване, смята, че самотният мозък може да е намалил способността си да ментализира като начин за “социално самосъхранение” срещу удара от получаването на лоши новини от другите.

Други заключения от общото проучване идват от проучвания с животни, свързани с ефектите на социалната изолация. Например, мозъкът на отглеждани в изолация произвежда по-малко неврохимикали, които са важни за гъвкавостта и здравето на мозъчната тъкан.

В краткосрочен план, различията в мозъка на мишките водят засилена агресия и отдръпване; с времето има валидни доказателства, които предполагат, че състоянието на техните мозъци се влошава по-бързо, което води до деменция.

Изводът е, че самотата придружава редица проблеми, свързани с лошото здраве. Каквато и да е първопричината за самотата на даден човек, според проучването състоянието променя мозъка значително и тези проблеми могат да предизвикат изобилие от допълнителни проблеми.