Доклад, изготвен в Швейцария, където правото да избереш „асистирано самоубийство“ е легално твърди, че около 16% от възползвалите се от услугите на организация Dignitas не са били неизлечимо болни и в смъртните им актове не фигурира належаща причина.

Сред избралите да умрат е най-голям броят на жените, образованите, разведените, богатите и атеистите, посочват авторите на проучването.

Докладът посочва, че голяма част от хората, направили този избор просто са „уморени от живота“. Докладът е публикуван в International Journal of Epidemiology.

В друго изследване се твърди, че 25% избралите „правото да умрат“ не са имали фатална болест, а просто не са искали да живеят повече.

Докладът не Университета в Берн е разгледал анонимни данни на 1 301 случая на асистирано самоубийство между 2003 и 2008 година.

Във възрастовата група 25-64 години най-честата причина за избора е рак (57%), следван от заболявания на нервната система (21%). При 11 души като първа и основна причина е записано „нервно разтройство“, а при трима други са посочени различни психични заболявания.

При всички заболявания, с изключение на Паркинсон, делът на жените е по-голям от този на мъжете.

При групата 65-94 години отново причина номер 1 е рак (41%), следван от заболявания на кръвообращението (15%) и нервната система (11%). 36 души цитират психични заболявания, сред които леки форми на такива.

Сред избралите да умрат преобладават жители на градове.

Религията също е фактор. Хората, които не изповядват никаква вяра, са с 6 пъти по-склонни да направят избор да умрат.

Сред рисковите групи са още разведените и хората, които живеят сами.

Професор Матиас Егер обяснява някои фактори така: Очевидно е, че самотата и социалната изолираност са сред основните фактори. По-високият дял на образованите хора и на хората от градовете пък е отражение на това, че те са по-информирани за тази опция и имат по-лесен достъп до услугата.

Миналата година Европейския съд по правата на човека поиска от Швейцария да изясни при какви обстоятелства хора, които не страдат от фатална болест, имат право на асистирано самоубийство и намекна, че страната трябва да наложи по-прецизна регулация над тази „услуга“.

В Швейцария евтаназията е незаконна, но „асистираното самоубийство“ е законно, ако асистиращият няма изгода от това. Тези „асистирани самоубийства“ се извършват от доброволци към организации, защитаващи правото да умреш. Ролята на лекарите се състои в това да преценят „възможността на човека за вземане на решение“ и в предписването на смъртоносно вещество и доза. Не е нужно човекът, поискал асистенцията да е неизлечимо болен.