Има две добри причини човек да е очарован от любовния живот на президента на Франция Франсоа Оланд, който в момента се радва на интерес от доста международни медии.

Едната от тях е, че той подхранва стереотипа за Франция като за нация на любовчии, които постоянно се ухажват един друг или в крайна сметка се озовават с половинката на приятел. Другата е характерът на любовника в този случай – Франсоа Оланд е толкова скучен, колкото човек би могъл да си представи.

Скучен, невзрачен и безинтересен малък човек, на когото по принцип не бихте обърнали внимание, ако се спъне в краката ви в метрото, пише National Post.

Въпреки това във Франция той минава за донжуан. Джордж Клуни би му завидял. Властта толкова неустоим афродизиак ли е, че дори и човек като Оланд, който може да бъде изритан от клуб на счетоводителите заради това, че е прекалено скучен, е преследван от най-различни жени?

Човекът трябва да се дегизира с каска по време на любовните си похождения, за да не бъде разпознат. Защо — защото се опасява, че още жени могат да се хвърлят в краката му ?

Вижте още: Секс афери на политици, белязали историята

За никото не е шокиращо, че френски президент би могъл да има любовна афера. Това си е част от работата. Франсоа Митеран имаше цяло тайно семейство, с тайна дъщеря, за която никой не говореше, защото подобни неща не се споменават в модерна Франция.

Никола Саркози в момента е женен за трети път. Той се среща с втората си жена на нейната сватба с друг мъж, когото тя впоследствие напуска заради Саркози. Няколко месеца след като се развежда със съпруга номер 2, той се събира със супермодела Карла Бруни, която става г-жа Саркози номер 3.

Оланд обаче е нещо друго. Той не е секс символ. Кой би си помислил, че да си нисък, невзрачен и оплешивяващ е възбуждащо за френските жени? Оланд дори вече не се радва на популярност и в политиката.

Осемнадесет месеца след като спечели изборите, побеждавайки Саркози, неговият рейтинг е на рекорно ниско ниво. Той може да се похвали, че е първият френски президент с рейтинг на одобрение под 30%.

Неговата социална политика не успя да съживи френската икономика или да намали безработицата, което пък даде шансове за евентуално завръщане на Саркози.

Очевидно при него обаче има нещо, което привлича жените. Оланд има четири деца със Сеголен Роаял, доста по-интересна социалистка, която бе кандидат за президент през 2007 г., когато изгуби от Саркози. Не само че двойката по-късно се раздели, но Оланд се кандидатира на нейното място и спечели през 2012 г.

След това той се събра с по-младата Валери Трирвильор, журналистка, която пускаше хапливи коментари в Twitter за Роаял, а сега вероятно е съсипана, че Оланд е бил толкова верен на нея, колкото е бил и на Роаял. Неговата нова любов отново е по-млада жена – актрисата Жули Гайе.

Вижте още: Най-големите секс скандали

Френските мъже сигурно обожават позволението, което получават от френските жени, което изглежда включва само ползи и никаква отговорност. Когато Сесил Дюфло, министър на териториалното развитие и жилищното строитество, се появи в парламента с рокля, тя стана обект на подсвирквания и подвиквания от страна на колегите си от мъжки пол.

Когато кариерата на бившия шеф на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан бе унижщожена от секс скандал, той всъщност бе ядосан на това, че хората се ровят в личния му живот. Ако пък си бе останал във Франция, вместо да се занимава с камериерка в нюйоркски хотел, това може би нямаше да се случи.

Арестът на Строс-Кан разгневи французите, които очевидно смятат, че камериерките в хотелите очакват да бъдат насилвани. Защо в противен случай биха носили такива униформи?

Може да се каже обаче, че сексуалните нагласи на французите са и в двете посоки. Министърът на правосъдието в кабинета на Саркози - Рашида Дати, се смяташе, че има доста натоварен любовен живот — до осем “връзки” едновременно.

Тя също така роди дъщеря, чийто баща отказа да назове. Дати обаче бе мистериозно понижена веднага, след като детето се роди и бе отпратена в Европейския парламент. Смята се, че тя има планове да се кандидатира за кмет на Париж, което може да не е много удачно, ако завръщането на Саркози се осъществи, тъй като Дати не се разбира добре с Карла Бруни.