Повечето хора разглеждат икономическата криза в Европа като поучителна история за добрата и лошата политика, в която страните с разумно управление на финансите, като Германия, остават стабилни, докато неразумните, като Гърция, затъват. Толкова е загнездена тази идея, че често се чуват анализатори, които казват, че Европа трябва да приеме германския модел, за да излезе от кризата, приемайки тевтонския подход – от фискално затягане до реформи в трудовия пазар и пазарни реформи. Според тях, ако обществата в периферията на Европа могат да се научат да правят като германците, ЕС и единната му валута ще имат стабилно бъдеще.

Това е грешно и вече имаме доказателства, за да го докажем. Въпросът не е дали политиката на Германия е правилна. Той се заключва в това, дали тя довежда до един и същ резултат в различните икономики и политически среди. За да видите, че не е така, трябва да игнорирате Гърция и да се вгледате в нейната съседка, България, коментира агенция Bloomberg.

Точно както Германия, България премина през няколко години на предпазливи бюджети и икономически реформи, които имаха за цел да подобрят конкурентоспособността, преди началото на финансовата криза през 2008 година. И двете страни първоначално отговориха на шока с внезапни увеличения на бюджетните дефицити, но също така бързо ги обуздаха. Дефицитът на България беше 0.7% от БВП през февруари, според финансовото министерство. Дългът на правителството бе 16% от БВП, припомня агенцията, цитирана от Фокус.

Въпреки това германското спокойствие на България беше разбито на парчета през февруари, когато уличните протести заради повишаващите се цени на електричеството доведоха до рухването на правителството. И защо? Защото обикновените българи не могат да си позволят германска политика.