Има две неща за 98-годишната Върна Олер, които почти всички нейни познати в квартала й в малкото градче Лонг Бийч, в щата Вашингтон, могат да потвърдят за нея. Тя е била докачлива и живеела пестеливо, информира ABC News.

Тя живеела толкова пестеливо, че никога не ходела на фризьор. В крайна сметка можела да се подстригва безплатно и сама, отказвала да си купи връзки за обувки и импровизирала с ципа от свое старо палто, който нанизала на обувките си.

Когато дългогодишните й приятели Гай и Каролин Глен й купуват ново палто от разпродажба, тя го връща, защото си намира друго, което е с 2 долара по-евтино.

"Нямало нужда да си купува нови дрехи, тъй като в магазините за дрехи втора употреба също се намирали хубави," казва Каролин Глен. "Така че тя купувала много от дрехите си от такива места."

Олер не изкарвала много пари, тъй като се занимавала с рязане на риба и била на почасово заплащане. Тя цепела сама дървата си за огрев дори и когато вече била прехвърлила 90-те. Но Олер пазела тайна, голяма тайна, която доверила единствено на семейство Глен. Оказва се, че тя била умел инвеститор.

"Тя ходеше в библиотеката и четеше Barron's и Wall Street Journal.", казва Гай Глен.

Тя наричала Гай "вестникарчето", защото той й давал прочетения от него вече вестник. Тя никога не искала да харчи пари за вестник. Олер толкова разбирала нещата, че давала на сина на Глен инвестиционни съвети, разказвайки му как е изкарала 50% доходност от акциите на AT&T, когато цената им била паднала.

Упоритата възрастна дама, която нямала официално образование в тази област, успява да натрупа не толкова малко състояние в размер на 4.5 млн. долара. Богатството й надхвърляло 5 млн. долара преди рецесията. Преди да умре, тя дава напътствия на на Гай Глен как да похарчи парите, но не за нея, а за родния й град.

"Тя искаше да бъде построен басейн. Това беше основната й цел," казва той.

Мисията е изпълнена. Част от парите на Олер ще отидат за построяването на първия закрит басейн в града. Басейнът е бил важен за Олер, защото като бедно малко момиче тя съжалявала, че заедно с другите деца нямало къде да плуват, въпреки че живеели на океана. Част от парите на Олер ще бъдат заделени за стипендии и субсидии за местни учители.

Приживе Олер дори не иска да й бъде организирано погребение, когато умре. Всъщност, тя не е искала нищо в замяна на нещата, които е направила за града си.