БВП на България ще нарасне с 1.0% през 2010 г. и с 3.4% през 2011 г. според доклад на Economist Intelligence Unit (EIU), предоставен на Profit.bg. Безработицата в страната ще бъде на средно ниво от 9.0% през 2010 и ще намалее до 7.3% през 2011 г. според прогнозите на групата.

След убедителната победа на парламентарните избори през юли тази година дясно-центристката партия Граждани за Европейско Развитие на България (ГЕРБ) се нае със задачата да управлява сама, въпреки липсата на мнозинство в парламента, се казва в доклада.

Това представлява известен риск за политическата стабилност в страната. ГЕРБ ще има за цел да се изправи твърдо срещу организираната престъпност и корупцията и да подобри управлението на средствата от ЕС.

Това няма да бъде лесно като се има предвид дълбоко вкоренената природа на проблемите, но натискът от страна на ЕС и от обществото ще продължи и от Economist Intelligence Unit очакват да бъде постигнат известен прогрес през 2010-11 г.

От ГЕРБ са наясно, че след падането на комунизма нито едно правителството в страната не е било избирано за втори мандат. Така може да се очаква, че ГЕРБ ще изпълнят поне част от обещанията си. Това ще бъде особено важно в контекста на икономическата криза, по време на която безработицата продължава да расте, а доходите да страдат.

Правителството на ГЕРБ няма да иска да застрашава политическата упора, осигурявана от валутния борд в България, докато страната се подготвя за приемането на еврото, което няма да се случи преди 2013-14 г., според Economistr Intelligence Unit.

Съществуват и леки рискове от запазването на валутния борд. Като се има предвид обезценяването на валутите на няколко източноевропейски страни, съществува риск конкурентоспособността на България по отношение на износа да пострада от запазването на настоящия валутен курс. Това би могло да забави възстановяването на страната от икономическата криза.

Монетарната политика на страната е ограничена от валутния борд, което прехвърля фокуса върху фискалната политика. След като дойде на власт, правителството на ГЕРБ затяга фискалната политика, за да се опита да избегне дефицит. Фискалната политика ще остане затегната през 2010-11 г., когато правителството планира да понижи социалните осигуровки, за да намали данъчното бреме върху бизнеса и да подпомогне икономическото възстановяване.

България не е получавала помощни средства от МВФ, но като се има предвид големия й външен дълг и дефицита по текущата сметка, както и очакванията на Economist Intelligence Unit за занижен достъп до кредитиране и по-малък приток на преки чуждестранни инвестиции, все пак остава рискът страната да има нужда от известни мерки за външно финансиране от МВФ и ЕЦБ.

От Economist Intelligence Unit очакват ГЕРБ да направи свои приоритет балансирането на бюджета през 2010-11 г. и прогнозират, че малки излишъци за тези години. Като се има предвид слабата перспектива за растежа на икономиката за 2010-11 г., това ще изисква затягане на правителствените разходи.

С оглед на очакванията цените на петрола в световен мащаб да останат относително ниски в сравнение с 2008 г. и на понижаването на местните енергийни цени, от Economist Intelligence Unit очакват, че инфлацията в страната ще продължи да намалява до края на годината. В резултат на това очакванията за средни ниво на инфлацията в размер на 2.7% през 2009 г. От Economist Intelligence Unit прогнозират, че инфлацията ще остане ниска през 2010 г. на средно ниво от 2%, преди да нарасне леко до 2.5% през 2011.

Политическият ангажимент към валутния борд остава сериозен и той се очаква да се запази до приемането на еврото през 2013-14 г.

Правителството ще кандидатства за приемане във валутния механизъм ERM2 през февруари 2010 г., въпреки че според Economist Intelligence Unit единодушен прием веднага е малко вероятен.

Прогнозата на Economist Intelligence Unit е, че дефицитът по текущата сметка ще намалее до 12.1% от БВП през 2009 г. и ще се свие до 9.1% от БВП през 2010-11 г., в сравнение с 25.2% от БВП през 2008 г.

Очакванията за притока на преки чужди инвестиции са, че те ще намалеят значително в периода 2010-11, в сравнение с 2006-08 г. и че кредитирането между компаниите ще остане източник на известно външно финансиране за българските компании с чужди собственици.

Въпреки че в момента България успява да набавя външното финансиране, което и е нужно за рефинансиране на външния й дълг, остава рискът, че през 2010-11 г. страната ще има нужда от известно външно финансиране от МВФ и ЕС.