Само преди дни всички членове на Съвета на директорите на Български енергиен холдинг подадоха оставка. В новия съвет са Мая Христова, Добрин Стефкин и Галина Тошева. Предлагаме Ви интервю с г-жа Тошева, която е и изпълнителен директор на холдинга, осъществено със съдействието на Делойт България.

Кои са силните аспекти в развитието на икономиката в България и кои бихте посочили като слаби? Как бихте описали нейното общо развитие и проявление спрямо останалите държави в региона?

Ако ми позволите, бих желала да се съсредоточа върху енергийния сектор, тъй като нашият холдинг обединява дружества от този отрасъл. Разбира се, икономическата криза се отрази изключително много върху енергийния отрасъл, както в България, така и в региона. Намалението в потреблението на енергия е чувствително, което влияе негативно върху резултатите на нашите дружества. Най-осезаем е в индустрията.

При битовите абонати по-скоро няма намаление на потреблението. В определена степен дори би могло да се говори, че част от спада в индустрията се компенсира с нараснало потребление в бита. Въпреки това има намалени обеми и това се отразява и върху цените - икономическата логика сочи, че при предлагане, което е по-голямо от търсенето, цените няма как да не се променят. И тяхното понижаване води до спад в приходите за компаниите- производители и търговци с енергия.

Какви мерки предприехте в рамките на БЕХ?

В средата на годината ръководството на БЕХ за пореден път направи внимателен анализ на икономическата среда и разгледа перспективите за развитие. В следствие на тази оценка предприехме мерки за намаляване на разходите и оптимизацията им. Вече сме предприели и действия за оптимизиране на разходите през следващата година.

Предстои обсъждането на тези мерки и от новия Съвет на директорите на холдинга и тяхната оптимизация, съобразена с динамичната икономическа среда. Целта ни е да запазим балансирана енергийната система, по начин който да позволи снижаване на разходите й при отчитане на необходимостта от сигурност на снабдяването и нужните за това средства.

Можем да се откажем от определени разходи и проекти, да ги отложим временно, но не можем да се откажем от неотложни ремонти, тъй като есента и зимата, са най-тежкия сезон за енергийния отрасъл, който трябва да се справя с предизвикателствата на времето. Категорична съм, че в областта на безопасността и сигурността не трябва да се правят компромиси и изключения, но във всички останали сфери сме предприели действия за намаляване на разходите.

Как смятате, че се справя българската енергетика спрямо енергийните сектори в съседните държави?

Трудности имат всички. Разбира се, надявам се и от моя гледна точка е така - справяме се по-добре от останалите. Околните страни малко или повече са зависими от износа на енергия от България, така че за нас влиянието на кризата се увеличава, тъй като се наслагва и негативната тенденция от кризата в икономиката на съседите.

Какви мерки, според вас, може да предприеме правителството, за да изведе енергетиката, а и цялата икономика по-бързо от кризата?

Смятам, че предприетите от правителството мерки за стимулиране на икономиката са много точни за настоящата икономическа ситуация. Влиянието на мерките вероятно ще бъде усетено в обозримо бъдеще. Енергетиката като част от националната икономика също ще се започне да подобрява състоянието си.

За нас енергийните компании, индустриите, които са енергоемки - химическа промишленост, металургия, са основните потребители на голяма част от енергията, така че възстановяването именно на тези сектори от икономиката ще даде тласъкът, от който имаме нужда.

И само енергийните мерки - какво може да се подобри там според вас? Кой може да е по-рентабилен и надежден водещ?

За самия енергиен сектор има категорична необходимост от преосмисляне на регулаторната рамка, правилата, по които се определят т.нар. защитени потребители. От нашите анализи е видно, че 80% от приходите ни са по така наречените регулирани цени, което означава, че 80% от приходите ни, се определят не от пазара, а от регулатора, или от държавната политика за регулиране на енергийните цени.

От тази гледна точка, когато правим сравнение с рентабилност с други компании, особено такива работещи в европейски страни, трябва да отчитаме, че при тях пазарния дял на енергията, произведена по нерегулирани цени, е значително по-висок, отколкото при нас. Т.е. от една страна регулаторни промени по отношение на цените и от друга, регулаторни промени в посока по-голяма либерализация на пазара.

Какви ще са приоритети на БЕХ следващите три години? Какво е основното, с което ще се занимавате?

Преди да стигнем следващите три години, смятам, че в краткосрочен план основните ни усилия, трябва да са насочени към преодоляване на негативните последици от финансовата криза, финансово стабилизиране при някои от дружествата, които за шестмесечието показват негативни финансови резултати.

В краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план нашият приоритет е повишаване на ефективността. Друга основна насока, в която работим е диверсификация на доставките. Осигуряването на различни източници за снабдяване с енергоресурси е основният път за гарантиране на стабилността и независимостта на нашата икономика.

Визитка:

Галина Тошева е завършила "Индустриален мениджмънт" в Техническия университет в София, специализирала е енергиен мениджмънт в Япония и публични финанси в Германия.

Тя има повече от 10 години опит в енергийния сектор. Последователно е заемала различни експертни и ръководни позиции в областта на финансите и управление на проекти, енергийни пазари и преструктуриране, енергийна стратегия, както в Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, така и в АЕЦ Козлодуй.

От 2002 г. Галина Тошева работи в Министерството на икономиката и енергетиката като директор "Енергийни пазари и преструктуриране". Заема поста на заместник-министър на икономиката и енергетиката през 2006 г. с ресор енергийна стратегия, сигурност на енергоснабдяването, енергийни пазари и преструктуриране и енергийни проекти.

От създаването на БЕХ ЕАД през септември 2008 г., Галина Тошева го ръководи, като до януари 2009 г. съвместява длъжността и на заместник-министър.