На българската индустрия е необходима предвидима и устойчива икономическа среда, за да бъде конкурентноспособна на европейските и световните пазари. Един от най-важните фактори за устойчивостта в тази среда са цените на първичните носители на енергия. В условията на икономическа и финансова криза сме свидетели на променящи се цени на енергоносителите в страните-членки на ЕС. За съжаление, у нас отново се заявяват намеренията на Булгаргаз ЕАД да повиши рязко цените на природния газ от началото на следващата година, се посочва в позиция на Българската стопанска камара (БСК) във връзка с намеренията за увеличаване на цените на природния газ.

Българската стопанска камара многократно е привличала общественото внимание към проблемите, възникващи пред големите индустриални потребители на енергия в резултат на изключително бавната либерализация на българския енергиен пазар. С изменения в Закона за енергетика се въвежда пълна либерализация на пазара на природен газ в България и от 1 юли 2007 г., в изпълнение на Европейската газова директива, всички потребители на природен газ в страната придобиват статут на привилегировани и имат право да избират откого да закупуват природен газ, т.е. своя доставчик.

За съжаление, понастоящем тази либерализация съществува само на хартия. В съответствие с измененията в законодателството, при регулирани от държавата цени, следва да се реализират не повече от 10% от количествата природен газ в страната, като останалите трябва да се договарят на свободния пазар. Тази законова разпоредба не се изпълнява и, в резултат на това, цените за всички категории потребители не са пазарно определени, а административно регулирани. Продължаващата намеса на държавата в ценообразуването на природния газ прави икономиката ни неконкурентоспособна, се казва още в позицията.

Реални стъпки от страна на държавните монополисти Булгаргаз ЕАД и Булгартрансгаз ЕАД за осъществяване на либерализацията на търговията с природен газ все още не са предприети. И днес Булгаргаз ЕАД не позволява на своите потребители да предоговарят съществуващите дългосрочни договори за доставка и продължава да се държи като монополист от близкото социалистическо минало.

Монополистът не договоря, а налага условия на своите клиенти, независимо от промяната на пазара, настъпила в следствие на световната финансово-икономическа криза. А при наличието на дългосрочни договори и кризисна обстановка, индустриалните потребители повече от всякога се нуждаят да бъдат информирани възможно най-рано за изменение на ценовите равнища.

В тази връзка, за да се създаде възможност за бързо преодоляване на натрупаните проблеми, от БСК предлагат -

да се промени, допълни и усъвършенства срочно нормативната уредба в енергетиката;

да се прекрати намесата на държавата при ценообразуването на природния газ на вътрешния пазар;

да се отмени административно определената в Наредбата за регулиране цените на природния газ надценка от 3% за Булгаргаз ЕАД и да се ускори прилагането на европейската практика за пазарно определяне цените на природния газ и топлоснабдяването;

да се осигури възможност за сключване на краткосрочни договори за доставка на първичните енергоносители;

да се премахне кръстосаното субсидиране, чрез въвеждане на диференцирани цени на природен газ в зависимост от количеството и режимите на потребление; елиминиране на възможността за субективно определяне цените на топлинната и електрическата енергия, произвеждани от топлофикационните централи и други когенеращи мощности, като се приеме единна методика

да се прилагат съвременни финансови механизми (хеджиране, в т.ч. валутно) за намаление колебанията в цените на природния газ.

От камарата считат, че без обосновани и достоверни аргументи и без постигането на консенсус с големите потребители от индустрията, всяко решение за променяне на цените на първични енергоносители ще бъде прибързано. Само пазарните механизми могат да доведат до ясни правила и пълна прозрачност.

„Настояваме за диалог и съобразяване с интересите на индустрията при вземането на такова решение", се казва в края на позицията.