Опашката от държави, които чукат на вратата на ЕС, днес ще стане малко по-дълга, след като Албания официално внесе молбата си за приемане. Но перспективите за влизане в 27-членната организация едва ли някога са били толкова неясни, отбелязва "Times".

Германският канцлер Ангела Меркел призова за пауза при разширяването, а френският президент Никола Саркози предупреди, че без Лисабонския договор, не може да има по-нататъшно разширяване след Хърватия, която е следващата наред. Договорът има за цел да модернизира и реорганизира работата на ЕС след разширяванията през 2004 и 2007 г., които увеличиха броя на страните-членки от 15 на 27.

Въпреки че г-н Саркози беше заявил, че Европа има "естествени граници", които включват Балканите, но изключват Турция, опитът от присъединяването на Румъния и България през 2007 г. накара много от страните се бъдат много предпазливи относно бъдещото разширяване.

Общо е мнението, че процедурата за членство беше претупана в надпреварата Букурещ и София да бъдат обвързани към Запада. Не се настояваше достатъчно за провеждане на вътрешни реформи в защита на огромните суми европейски пари, които щяха да бъдат наляти в двете бивши комунистически държави за големи проекти за инфраструктура и модернизация. Не минава и месец без нов корупционен скандал.

Това е довело до по-внимателен оглед на сегашните кандидати Хърватия, Македония и Турция, както и на тези, които тепърва се очаква да поискат членство, като Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора и Сърбия.

Президентът на Световната банка Робърт Зелик смята, че перспективите за членство в ЕС са най-силния стимул за прогресивни реформи в някои от страните, особено по време на тежки финансови времена. Говорейки за Сърбия той заяви: "Пътят, който те са поели на мирен и конструктивен курс е път към Европа. Това важи и за останалите балкански страни". Той добави, че без предоставянето на възможност за присъединяване, регионът може да поеме по "много опасен курс".

Източник: БГНЕС