По инициатива на президента на България Георги Първанов страната организира на 24 и 25 април Международна среща на върха на тема „Природен газ за Европа - сигурност и сътрудничество". Според организаторите на Срещата на върха целта й е да ангажира основните партньори на Европейския съюз в сектора на енергийното сътрудничество ( Русия, Азербайджан, Украйна, Турция, Грузия, Казахстан, Туркменистан и Египет) в диалог за подхода на Европейския съюз за постигане на енергийна сигурност.

"България несъмнено има да играе важна роля както в политическата, така и в техническата реализация на крупните газови инфраструктурни проекти в ЮИЕ и Черноморско-Каспийския регион. Забележете, че всички планирани транс гранични газови проекти, които се предвиждат да прекосят нашия регион, за да свържат през следващите 5-10 години Русия, страните-производители от Централна Азия, Каспийско море и Близкия изток с европейските енергийни пазари, са предвидени да започнат или да минат през територията на четири страни - България, Гърция, Турция и Румъния", каза българският президент в интервю за гръцкия вестник "Нефтемборики".

По отношение на политиката на диверсификация на енергийните източници, президентът обясни, че става дума за въпрос с по-голяма сложност, отколкото се мисли.

" Българската страна успя да постигне принципни договорености за немалки количества газ от Азербайджан, Туркменистан, Узбекистан, Египет. Тяхното усвояване зависи обаче от съществуваща и нова преносна инфраструктура, съгласувани търговски и регулаторни условия.

Изграждането на нова инфраструктура ще отнеме време, а краен положителен резултат може да се получи само на базата на баланс на интересите в регионален, дори транс-регионален план. Софийската енергийна среща на върха ще съдейства за именно такъв съгласуван, плавен и основан на солидни пазарни принципи преход към различни диверсификационни газови проекти", каза той.

Нефтопроводът Бургас - Александруполис се вписва в стратегическите цели на България. Той ще стане част от мрежата от енергийни трасета, осигуряващи алтернативност и сигурност на доставките на най-съвременно технологично равнище и при гарантирано спазване на европейските екологични стандарти, обясни президентът.

В края на миналия месец в София бе представен официално проектът на нефтопровода. Строителството ще започне през следващата година и ще завърши през 2012 г. Осигурени са необходимите количества нефт за 100% натоварване на проектния капацитет от 35 млн. т нефт, като руските компании, участващи в проекта - „Транснефт", „Роснефт" и „Газпромнефт" - ще доставят ежегодно 18 млн. т нефт, а останалите 17 млн. т ще бъдат запълвани с петрол от Казахстан. Проектната стойност е 1.2 млрд. щ. дол. и в момента българската страна очаква доклада на финансовия консултант относно финансиране на нашето участие. В двустранен план България-Гърция петролопроводът създава и задълбочава интеграционните връзки между нашите икономики и общества.

" В България енергийният сектор има стари и добри традиции, които днес развиваме в съответствие с европейското законодателство и оформящата се обща енергийна политика на ЕС. По-конкретно, работим по ускоряване на изграждането на крупните международни енергийни проекти - АЕЦ „Белене" и новите мощности в Маришкия басейн, газопроводите „Набуко" и „Южен поток", петролопровода Бургас - Александруполис, системните връзки с енергийните съоръжения на Гърция и Румъния", обясни плановете на страната за превръщане в енергиен център президентът.

"Смятам, че са назрели условията за диалог между нашите две страни относно евентуално инвестиционно сътрудничество в ядрената енергетика, доколкото съществуващите и бъдещите ядрени мощности у нас ще могат да се използват дългосрочно за стабилизиране на подаването на електроенергия в региона.

В нашата енергийна стратегия влизат планове за развитие също на възобновяеми енергийни източници и технологии за енергийна ефективност. И в тези области нашите две страни могат да си сътрудничат", каза Първанов за гръцкото издание.