Трафикът в големите градове е една от основните причини за развитие на стрес, особено сред по-младите жители. Това показва проучване на социологическа агенция „СКАЛА", представено вчера. Според резултатите стресът е сериозен проблем за почти всички софиянци във възрастовата група от 25 до 55 години. Над 13 % от българите страдат от тревожно разстройство, което в момента заради финансовата криза все повече се задълбочава, предупреждават лекарите.

Като втора основна причина за стреса хората поставят проблемите си в работата. Най-основното, което притеснява работещите, са изискванията от страна на шефовете към техните задължения, обясни директорът на отдел „Изследвания" към агенцията Ива Илиева. Третата основна причина, която води до стресови ситуации, са проблемите в семейството. Като най-труден момент в тези отношения хората, участвали в анкетите, посочват развода в семейството, каза още Илиева.

Стресът най-общо е реакция на организма към някаква промяна, обясни проф. Стефка Янчева от психиатричната болница "Св. Наум" в София. Понякога тези промени не са негативни и напротив могат да окажат положителен ефект. Тогава нивото на кръвното налягане се повишава, вниманието се обостря и дори работоспособността се увеличава, обясни проф. Янчева. Като положителни стресови ситуации хората, участвали в социологическото проучване, определят любовните трепети и хубавата работа, която доставя удоволствие и гарантира финансова стабилност, обясни Илиева.

Хроничният стрес, на който са подложени повечето хора в ежедневието си обаче, може да се окаже дори фатален. Той може да стане причина за развитието на редица болести като хипертония, диабет, мозъчни инсулти, сърдечно-съдови заболявания, гастрит и язва, смятат лекарите. Затова те препоръчват на хората, които имат симптомите на хроничния стрес, да вземат мерки, за да преодолеят проблема.

Стресът често се проявява чрез безсънието и прекомерната употреба на алкохол и цигари. Нарушава нормалният жизнен ритъм на хората, те започват да страдат от хронично главоболие, дори когато не са на работа, ограничават и социалните си контакти, обясни проф. Янчева. В момент на криза българите масово посягат към алкохола или пък започват да пият хапчета.

В България безпроблемно се купуват лекарства с много силен психостимулиращ ефект, подчерта проф. Янчева. Според нея в чантата на почти всяка жена могат да бъдат открити опаковки диазепам, ксанакс и други силни медикаменти, които влияят на нервната система. Те помагат при стрес, но водят до пристрастяване и така правят проблема още по-сериозен, предупреждават обаче докторите.

Затова те съветват, преди да се премине към медикаментозно лечение, да се обърнем към специалист. Най-първите мерки, които могат да се вземат срещу стреса пък, са свързани с активната почивка и приятните занимания. Ароматерапията, слушането на музика, четенето на книги, разходка в планината или кратка ваканция според специалистите са едни от най-ефективните успокоителни. Затова и в европейските държави работодателят задължително изисква от служителите си да посочат своето хоби още при постъпването си на работа, каза още Янчева.

Според специалистите стресът обхваща всички възрастови групи и професии. Най-застрашени обаче са децата в пубертета и жените в менопауза, смятат лекарите. Причините са, че тогава освен психологическите промени в организма се случват и хормонални изменения. При един тийнейджър нестабилната семейната среда, високите изисквания от страна на родителите, липсата на приятели и промените в организма могат да доведат до реакции, които се проявяват в следващите години.

Така някои от подрастващите започват да пълнеят, а други да отслабват, като развиват болестни състояния. Други пък стават агресивни спрямо околните. В социологическото изследване софиянците са отговорили, че се справят със стреса най-вече чрез разходки в планината или със спорт. Голяма част от тях обаче употребяват алкохол след стресова ситуация.

Големият проблем е, че българите имат различна представа за малко количество и някои дори могат да изпият по половин литър ракия, мислейки си, че така преодоляват стреса. Това обаче води до други усложнения, вместо да решава проблема, смятат лекарите. Най-рискови професии пък са тези на лекарите, полицаите, пожарникарите, диспечерите и др.

Източник: в. Новинар

Още по темата: Някои идеи за облекчаване на трафика в София