Снижаване темповете на икономически растеж и ограничено търсене, свиване на производството в реалния сектор, като най-силно засегнати са строителството, металургията, машиностроенето, химическата и текстилната промишленост, по-специално поръчките на ишлеме, нестабилност и сривове на фондовата борса - това са някои от проявленията на кризата в България, съобщиха за Profit.bg от Института за икономика и международни отношения (ИИМО).

От там констатират, че като цяло банковата система е стабилна. Кризата се проявява в ограничаване на кредитирането чрез свиване на ипотечните и потребителски кредити, забавяне темповете на кредитиране в частния сектор, увеличаване на лихвения процент, както за кредитиране, така и за депозитите.

Като цяло в Европа спадът на икономическия растеж през 2008 г. е 1.9% при прогнозиран от МВФ спад от 1.5%. През 2009 г. се очаква още по-голямо намаляване на икономическия растеж, което ще се отрази в ЦИЕ, казват от ИИМО. Очаква се нарастване на инфлацията в краткосрочен план.

В България темповете на спад на растежа ще бъдат по-слаби, но се очаква намаляване на постъпленията от данъци (ДДС, корпоративен данък, данък върху физическите лица), което ще се отрази върху разходите на бюджета и върху бюджетния излишък.

Очаква се намаляване на притока на чуждестранни инвестиции. Кризата на фондовия пазар затруднява инвестирането като цяло. В тази връзка е намаляването на дела на ЧИ за покриване на дефицита по текущата сметка, коментират от института. Според тях ще намалява потокът от трансфери на валута и от българските емигранти в чужбина.

Опасностите за България са свързани с наличието на допълнителни затрудняващи фактори като корупция, слаба съдебна система, лоша инфраструктура. „Зависимостта от външни ресурси на българската икономика я подлага на риск, нестабилност и поскъпване на чуждия ресурс", казват от института.

От една страна се очаква поскъпване на цените на услугите, но без да се подобрява качеството. Негативни тенденции се очакват и в сектора на туризма.

Прогнозират се и загуби на пенсионните фондове (допълнителното доброволно осигуряване) от вложения в акции у нас и в чужбина. Същото се отнася и за взаимните фондове, поради изтегляне на дребните инвеститори.

От ИИМО смятат, че ще нараства дефицитът на платежния баланс, който сега се покрива от външни кредити, еврофондове и др., както и нарастване на риска за валутна нестабилност.

България е млада икономика и някои явления във финансовата сфера като финансовите деривати не са й присъщи. Като цяло стабилността на финансовата система се дължи на валутния борд. Кризата принуди банките да балансират кредитирането, което е в полза на банковата система. Кризата даде тласък на тези институции да обновяват пакетите от предлагани услуги и да преструктурират портфейлите си. Това засилва конкуренцията между тях, което е с положителен знак за цялата система. Нарастването на инфлацията от друга страна води до сближаване на ценовото равнище с това в ЕС.

В реалния сектор положителни ефекти от кризата са отпадане на нежизнеспособни фирми и свиване на излишните разходи и стимулиране на по-ефективен труд. Положителна тенденция е снижаването на цените на петрола, а газовата криза стимулира развиване на възможностите на алтернативните източници на енергия. Търсят се нови начини за стимулиране на земеделието, поради повишаване на цените, коментират от ИИМО.

По отношение на предприетите мерки до момента, от института отчитат намаляване до минимум на задължителните банкови резерви и увеличаване на кредитния ресурс, както и промени в наредбите за капиталовата адекватност и за оценката на платежоспособността на клиентите, промоции за депозити от банките, изваждане на средства, останали извън банковата система (около 200 млн. лв.).

В тази графа са изброени още координация на системата на банков надзор с тази в ЕС, засилване дейността на Българска банка за развитие за кредитиране на МСП и увеличаване на сумата за гарантиране на кредитите. Тук трябва да споменем и прехвърлянето на гаранции от Фонд за микрокредитиране към фондовете по ОП на ЕС, осигуряването на по-голям аванс за финансови компенсации при усвояване на еврофондовете, и засилване на финансовия надзор и контрол.

Сред препоръките на института са: разходите по бюджета на министерствата да се свият до 90% от предвидените, преразпределение на социалните вноски, като държавата да поема 12% от плащанията, въвеждането на половин работен ден и при определени условия на почасово заплащане. Сред мерките предприети до сега са помощите за безработни и млади семейства, които искат да закупят жилища, увеличаването на надбавките за деца, създаване на условия за временна заетост, временно освобождаване и запазване на работните места, привличане на консултанти от чужбина и създаване на стимули за работодатели, които наемат освободени работници.

В графата спешни мерки, обобщени по време на форума "Световната финансова и икономическа криза и стабилността на българската икономика", организирана от Института за икономика и международни отношения и Фондация "Фридрих Еберт", са създаване на държавен инвестиционен фонд от 5 млрд. лв. за финансиране на на експортното производство и IT сектора, рязка промяна в администрирането на еврофондовете, предварително бюджетиране и гъвкави социални мерки за най-ниските социални слоеве.

Сред средносрочните и дългосрочни мерки влизат подготвяне и участие в създаването на общ план за ЕС за възобновяване на кредитния поток в региона, разширяване обхвата на антикризисните мерки на ЦИЕ, както и разработване на нови кредитни продукти и увеличаване прозрачността на пазара.

Държавата да се включва в рекапитализирането на българските банки, пестеливото и продуктивно инвестиране на бюджетния излишък, намаляване на осигурителната тежест, и увеличаване на експортното кредитиране.

По линия на Сребърния фонд за пенсиите, се препоръчва да има възможност за инвестиране в български ценни книжа, разходите във всяко министерство трябва да се приоритизират.

Необходимо е да се увеличат разходите за реклама на туризма. Страната трябва да подобри организацията на усвояване на структурните фондове от ЕС и в разкриване на злоупотребите.