Лихвите по кредитите в България вероятно скоро ще започнат да се повишават, но се очаква поскъпването да бъде плавно. Най-сериозният риск е свързан с ипотечното кредитиране, което нарасна значително през последните години.

„Лихвите вероятно ще се променят съвсем скоро и с това ще има и доста икономически ефекти“, заяви Александър Нуцов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация, в предаването „Тази сутрин“ по bTV.

Според него поскъпването на кредитите ще се отрази върху потреблението, кредитирането и пазара на недвижими имоти, а оттам и върху публичните финанси.

Българските домакинства са сред най-уязвимите в еврозоната при повишаване на лихвите, показва анализ на Oxford Economics.

Причината е, че 99,5% от обема на новото жилищно и потребителско кредитиране у нас е с плаващи лихви при средно 15,6% за еврозоната. При съществуващите заеми делът достига 98,1% в България срещу 21,8% средно за държавите, използващи еврото.

Това означава, че покачването на лихвените проценти може сравнително бързо да увеличи месечните вноски на българските кредитополучатели, докато домакинствата с дългосрочно фиксирани лихви са по-защитени.

Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, припомни, че България премина през продължителен период на необичайно ниски лихви по жилищните кредити.

Последните данни на БНБ показват, че през септември средната лихва по новите жилищни заеми е била едва 2,41%.

„В България традицията е почти винаги да е на плаваща лихва. Пазарът е такъв, по-уязвими сме, но ако има покачване на лихвите, очаквам то да е плавно“, посочи Ганев.

Според него основната неизвестна остава моментът, в който поскъпването ще достигне ипотечния пазар.

„Големият въпрос е кога ще тръгнат за ипотечните кредити – там е заровен по-големият проблем. Ипотечното кредитиране е това, което изключително много се повиши“, подчерта икономистът.

Ганев обаче не очаква самото увеличение на лихвите непременно да доведе до масови проблеми с изплащането на заемите.

По думите му най-сериозният риск възниква, когато кредитополучателите започнат да губят работата и доходите си.

„Ако хората работят, апартаментите обикновено могат да ги изплащат“, посочи той.

Икономистът направи разграничение и между домакинствата, купили жилище за собствени нужди, и инвеститорите, поели прекомерен риск с множество имоти. Според него последните трябва сами да понесат последиците от подобни спекулативни решения.