След 70 години история „Евровизия“ се подготвя за първото си голямо разширяване извън традиционния европейски формат. На 14 ноември в Банкок ще се проведе дебютното издание на песенния конкурс „Евровизия Азия“, в което изпълнители от 11 азиатски държави, включително Южна Корея, Виетнам и Филипините, ще се състезават за победата.

Това ще бъде първият път, в който както името, така и оригиналният формат на конкурса ще бъдат използвани за музикално състезание извън Европа. Инициативата е част от по-широките амбиции на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) да превърне „Евровизия“ от ежегодно телевизионно събитие в международен развлекателен бранд с няколко издания годишно, отбелязва Financial Times в свой анализ по темата.

Разширяването идва в момент, когато европейският конкурс се сблъсква с политически противоречия и спад на телевизионната аудитория. Тазгодишното издание привлече 132 млн. зрители спрямо 166 млн. през 2025 г., след като Исландия, Ирландия, Нидерландия, Словения и Испания се оттеглиха заради участието на Израел.

Дългият път на „Евровизия“ към Азия

Идеята за азиатска версия на конкурса се обсъжда още от 2008 г., когато EBU разглежда възможността за създаването на Asiavision Song Contest. Проектът обаче не се реализира. Осем години по-късно следва нов опит в партньорство с австралийската телевизия SBS, който също остава без резултат.

През 2022 г. американската NBC излъчи American Song Contest с участието на 56 изпълнители, представляващи 50-те щата, пет отвъдморски територии и Вашингтон. Състезанието продължи осем седмици, а водещи бяха Кели Кларксън и Снуп Дог. Заради незадоволителния зрителски интерес шоуто не получи втори сезон.

Асаф Блехер, изпълнителен продуцент на Eurovision Asia, е уверен, че новият проект може да избегне подобна съдба. През последните три години той е провеждал срещи с телевизионни компании в различни азиатски държави, за да ги привлече към инициативата.

Бургас ще бъде домакин на музикалния конкурс „Евровизия 2027“

Компанията Voxovation, която притежава правата за използване на формата извън Европа, работи с местните телевизии по организирането на националните селекции.

Правилата следват утвърдения модел на „Евровизия“: вокалите трябва да се изпълняват на живо, на сцената могат да присъстват най-много шестима души, а продължителността на песните не бива да надвишава три минути.

Според Блехер конкурсът ще даде възможност на по-малките азиатски държави да представят своята музика и културна идентичност пред международна аудитория.

Като пример той посочва Бутан, хималайска държава с население от приблизително 800 000 души, чиито представители са приели поканата за участие с голям ентусиазъм.

Нов модел на гласуване и амбиции за разширяване

Една от основните разлики спрямо европейския конкурс е възможността зрители от цял свят да участват в националните селекции. Всички предварителни състезания се излъчват на живо в YouTube, като международната аудитория може да гласува за предпочитаните изпълнители.

Гласовете от чужбина съставляват 20% от крайния резултат, а останалите 80% се разпределят поравно между националния зрителски вот и професионалното жури. На финала оценките ще бъдат разделени поравно между журито и публиката, както при европейското издание.

В първото издание участват 11 държави, значително по-малко от броя на страните в традиционната „Евровизия“. Организаторите обаче посочват, че това съответства на първоначалните им очаквания.

Блехер допълва, че Япония и Индия вече са проявили интерес към евентуално участие през следващата година.

Въпреки амбициите успехът на проекта остава несигурен.

Директорът на „Евровизия“: Домакинството на България ще бъде много специално

Дийн Вулетич, изследовател и автор на книгата Postwar Europe and the Eurovision Song Contest, припомня, че европейският конкурс възниква преди 70 години като експеримент в международното телевизионно сътрудничество.

Постепенно той се превръща в символ на европейската интеграция, докато в Азия липсва аналогичен исторически опит на икономическо, политическо и културно обединение.

Според Вулетич именно тази разлика може да затрудни формирането на обща идентичност около азиатското издание.

Допълнително предизвикателство е фактът, че участващите телевизии са предимно търговски, а не обществени оператори. Това може да затрудни привличането и задържането на аудиторията.

Изследователят обаче вижда потенциал в участието на по-малките държави, които могат да спечелят симпатиите на публиката като аутсайдери, подобно на Албания и Молдова в тазгодишния европейски конкурс.

Дара след „Евровизия“: Светът изглежда много по-малък и много по-достъпен

Ролята на социалните мрежи за успеха на конкурса

Освен от телевизионните рейтинги бъдещето на Eurovision Asia ще зависи и от способността на организаторите да изградят активна дигитална аудитория.

Въпреки спада на зрителите през 2026 г. EBU отчита значително повишаване на ангажираността на младите хора и активността в дигиталните платформи.

Бен Уудс, ръководител на изследванията за икономиката на създателите на съдържание в Enders Analysis, отбелязва, че европейската „Евровизия“ успешно използва социалните мрежи, за да поддържа културната значимост на своя утвърден развлекателен бранд.

Основният въпрос е дали новото азиатско издание ще успее да предизвика подобен интерес, без да разполага със същата история и лоялна публика.

Съществена роля ще имат и самите изпълнители. Сред участниците са Кармел от Филипините и южнокорейският певец Джунхи, който се класира за финала с електропоп песента „Deep Dive“.

Блехер посочва, че телевизии извън Азия също проявяват интерес към излъчването на събитието. Часовата разлика ще позволи на европейската аудитория да гледа финала в следобедните часове.

Дългосрочната цел на EBU е да организира три или четири конкурса годишно, като по този начин разшири глобалното присъствие на марката. Още през 2022 г. организацията обяви планове за латиноамериканска версия, която все още не е реализирана.

Междувременно традиционната „Евровизия“ също продължава да се разширява. След победата на DARA с „Bangaranga“ през 2026 г. следващото издание ще се проведе в Бургас, а Канада ще бъде първата нова участваща държава след присъединяването на Австралия през 2015 г.

За организаторите на азиатския конкурс първоначалният успех се измерва сравнително просто: самото реализиране на събитието след близо две десетилетия неуспешни опити. Пред Financial Times Блехер определя провеждането на конкурса като най-значимото постижение на проекта.