Колко всъщност печелят големите търговски вериги от храните и каква част от крайната цена остава при магазина?

Този въпрос се превърна в поредната линия на напрежение между Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Сдружението за модерна търговия (СМТ), след като председателят на комисията Мая Манолова обяви надценки до 150% при отделни продукти.

По данни на КЗП, представени от Манолова пред БНТ, при част от проверените млечни продукти разликата между доставната и продажната цена достига 99% при кашкавала, 95% при сиренето, до 99% при прясното мляко и 125% при маслото. При отделни артикули комисията е установила надценки до 150%.

„Пазар, който позволява надценки от 120%, не е пазар. Това е бедствие. Това е пазар с аномалии, изкривен пазар“, заяви Манолова и призова за законодателна намеса.

СМТ отговори с подробна позиция, в която оспорва както начина, по който се представят числата, така и извода, че високите цени могат да бъдат сведени основно до поведението на големите вериги.

Спорът обаче събира на едно място няколко различни показателя – сравнителни цени в Европа, търговски надценки, оперативни разходи и крайна печалба – които измерват различни неща.

Надценка и печалба не са едно и също

Основният аргумент на СМТ е, че разликата между покупната и продажната цена на един продукт не представлява чистата печалба на магазина.

От тази разлика се покриват ДДС, заплати, електроенергия, транспорт, логистика, складови разходи, хладилно съхранение, бракувана стока и останалите разходи по дейността.

Според сдружението финансовите отчети на компаниите в сектора показват, че нетната оперативна печалба на търговците остава около 3%.

Това означава, че дори при висока брутна надценка върху конкретен продукт от нея не може автоматично да се заключи каква е печалбата на веригата.

СМТ посочва и силното увеличение на разходите през последните години. По представените от организацията данни за периода 2021–2026 г. средната заплата в България е нараснала с 88,5%, цените на производител в хранителната промишленост – с 68,3%, а транспортните услуги – с 47,3%.

Затова от организацията настояват анализът да обхваща цялата верига на формиране на цената, вместо само последния етап – продажбата на дребно.

Какво показва индекс 140 на Евростат

Втората част от спора е свързана с международните ценови сравнения.

СМТ предупреждава срещу смесването на сравнителните ценови индекси на Евростат с търговската надценка.

При тези показатели средното ценово равнище за ЕС е 100. Следователно индекс 140 означава, че съответната категория в България е с 40% по-скъпа от средната за ЕС – а не че търговецът е добавил 140% към доставната цена.

Това разграничение е важно, но и самата Манолова в публичното си изявление прави разлика между двата показателя. Тя уточнява, че високата надценка върху конкретен продукт не означава автоматично, че той е два пъти по-скъп от същия продукт в Германия, като отделно се позовава на данните на Евростат.

По данни, цитирани от СМТ, общото ценово равнище на стоките и услугите в България е 62,5% от средното за ЕС, а при храните достига 92,6%.

В отделни категории България остава значително под средното европейско равнище: при хляба и зърнените продукти индексът е 81,4, при месото – 71,5, а при рибата – 87,1.

Сдружението обаче посочва и категории, при които ситуацията е обратна. При кравето масло например индексът според организацията достига 142, тоест ценовото равнище е с около 42% над средното за ЕС.

Защо маслото се превърна в символ на спора

Маслото е един от най-ярките примери и в данните на КЗП, и в защитата на търговците.

Манолова посочва надценка до 125% при проверен продукт.

СМТ насочва вниманието към структурата на пазара. Според сдружението България произвежда едва около 10% от необходимото краве масло, а останалото трябва да бъде внесено на международни цени, към които се добавят транспорт, складиране и охлаждане.

В предоставената от организацията справка обаче има и противоречие: на едно място се твърди, че 90% от необходимото масло е внос, а на друго – че вносът покрива „до 9%“ от потреблението. Двете стойности очевидно не могат да бъдат верни едновременно и изискват уточнение от СМТ.

Организацията поставя като отделен фактор и ДДС. България облага храните със стандартната ставка от 20%, докато редица европейски страни използват намалени ставки за хранителни продукти.

Според СМТ това трябва да се отчита при сравнението на крайните цени между България и останалите европейски пазари.

Колко от пазара държат големите вериги

Друг спорен въпрос е концентрацията.

СМТ отхвърля твърденията, че големите търговски вериги контролират над 70% от пазара на храни. Според организацията данни на НСИ и Института за пазарна икономика показват, че приходите им представляват малко над 50% от общия пазар.

Това също е важно за дебата за евентуално господстващо положение. Делът на група големи търговци в целия сектор и установяването на пазарна власт или нарушение на конкуренцията обаче са различни въпроси и последното е в правомощията на Комисията за защита на конкуренцията.

Манолова вече обяви, че подготвя сигнали до КЗК по други две линии – за таксите при електронните ваучери за храна и за разходите за касетки при доставките на плодове и зеленчуци.

Според нея таксите към операторите на ваучери могат да достигнат 6% от покупката при около 1–1,5% за стандартни картови разплащания. КЗП смята, че този разход в крайна сметка може да бъде разпределен в цените, които плащат всички потребители.

При плодовете и зеленчуците комисията поставя въпрос и за плащанията за амбалаж, които според Манолова могат да увеличават крайната цена с 10–20%.

Пет въпроса към КЗП

СМТ настоява комисията да публикува пълните резултати от проверките, за да стане ясно колко широко разпространени са обявените високи надценки.

Организацията пита колко продукта са проверени, при колко от тях е установена надценка от около 150%, какви са най-ниските и средните стойности и защо публично се съобщават основно най-високите примери.

Търговците искат също да се изясни доколко при анализа на цените са отчетени разходите на производителите и преработвателите и дали същите фактори не влияят и върху цените в малките магазини.

СМТ поставя въпроса и за местното производство. Според организацията недостигът на българска суровина принуждава търговците да разчитат на внос при редица категории – млечни продукти, плодове, зеленчуци и месо.

Като структурни проблеми са посочени ниската производителност, недостатъчната добавена стойност, проблемите с напояването и слабата кооперация между малките производители.

В същото време СМТ цитира данни на ИПИ, според които прекият икономически ефект от модерната търговия достига 9,3 млрд. лв., от които над 5,8 млрд. лв. са разплащания към български доставчици.

КЗП готви санкции, но подробните данни тепърва предстоят

От КЗП заявяват, че предстои да бъдат публикувани подробните резултати от проверките в пет големи търговски вериги.

Комисията ще налага санкции при установени необосновани увеличения на цените спрямо началото на август и при доказани нелоялни търговски практики.

Сред проверяваните случаи е и произходът на продукти, представяни като български. Манолова даде пример с картофи, за които съвместна проверка с Българската агенция по безопасност на храните трябва да установи дали чужда продукция е била предлагана като българска.

СМТ от своя страна заявява, че подкрепя санкциите при доказани нарушения, но настоява институциите да не превръщат единични най-високи стойности в характеристика на целия сектор.

Зад спора за „125% надценка“ и „3% печалба“ всъщност стоят две различни числа. Първото описва разликата между доставната и продажната цена на конкретен продукт. Второто – това, което остава за компанията след разходите по цялата ѝ дейност.

Точно затова най-важната липсваща част от картината засега са пълните данни от проверките на КЗП – колко артикула са анализирани, какво е разпределението на надценките и доколко най-високите стойности са изключение или широко разпространена практика.