Притесненията, че изкуственият интелект може да унищожи човечеството, може и да са горещата тема в момента, но дори да приемем, че това няма да се случи, има един чисто битов проблем, който все по-ясно излиза на дневен ред. Трябва ли AI да плаща данъци и така да компенсира държавните бюджети, а и хората, които са останали без работа заради технологията?

Този спор вече се води в САЩ. А и няма съмнение, че ще се задълбочи с все по-широкото приложение на изкуствения интелект. Един от първите, които заговориха за това, бе основателят на Microsoft Бил Гейтс, пише El País.

„Нека приемем, че всеки работещ си плаща вноските за бъдещо пенсионно осигуряване. Този работник издържа и днешните пенсионери. Ако този работник бъде съкратен и на негово място се появи робот, защо да не изискваме от робота също да прави вноски в осигурителен фонд?“, заяви той в скорошно интервю пред The New York Times. А после добави, че пенсионните фондове в САЩ и сега не са в добро състояние и постоянно се говори, че ще фалират. Гейтс попита какво би се случило с тази система, ако приемем, че изкуственият интелект продължи да се развива неконтролируемо.

Подобни въпроси все по-често се обсъждат и на политическо ниво. През последните месеци в Конгреса на САЩ са внесени няколко законодателни предложения, предвиждащи ограничаване на данъчните облекчения за компаниите от сектора на изкуствения интелект или въвеждане на допълнителни налози върху дейността им. Инициативите идват от представители на Демократическата партия и засега имат ограничени перспективи за приемане заради републиканското мнозинство. Предстоящите междинни избори обаче могат да променят политическия баланс в Конгреса и съответно възможностите за прокарване на подобни мерки.

МВФ предупреждава, че инвестиционният бум около изкуствения интелект може да подкрепи растежа, но същевременно да засили инфлационния натиск, дълговите рискове и неравенствата между икономиките

AI може да ускори световната икономика, но носи и нови рискове, предупреждава Кристалина Георгиева

Наскоро на среща в Белия дом президентът Доналд Тръмп събра ръководителите на водещите компании в сектора на изкуствения интелект и предложи технологията да бъде наричана „суперинтелект“, като същевременно обеща да не налага ограничения върху развитието ѝ. Позицията му отразява предпочитанията на администрацията към саморегулацията – подход, при който компаниите сами определят правилата за дейността си, вместо да бъдат подлагани на по-строг държавен контрол.

Междувременно обаче исканията за допълнително данъчно облагане или таксуване на AI сектора се увеличават. Някои предлагат тези предприятия да плащат повече заради голямата консумация на ток и вода. Други пък мислят, че може да се въведат данъци за ползване на самата технология или пък върху свръхпечалбата на компаниите.

Наскоро трима представители на Демократическата партия предложиха AI компаниите да се облагат допълнително, а с парите от това да се финансират програми за заетост, които трябва да компенсират загубата на работни места, причинена от навлизането на технологията.

Сенаторът Бърни Сандърс, който от десетилетия е водещата политическа фигура в левия спектър, също предложи специален данък за AI фирмите. Неговата идея е той да се плаща под формата на акции, т.е. в един момент правителството да стане собственик на 50% от компаниите и да отдели капитала в специален фонд. Според предложението на Сандърс тази мярка трябва да засегне само компании с брутни приходи от поне 200 млн. долара годишно. Това, твърди сенаторът, би позволило на правителството да има глас при вземането на решения накъде ще се развива секторът.

„Това дава възможност на американския народ да предотврати разработки, които биха оказали негативно въздействие върху живота му“, посочва Сандърс.

Друг известен сенатор – Елизабет Уорън – също призовава за нова данъчна политика спрямо сектора. Нейните аргументи са, че изкуственият интелект трябва да носи полза за всички и публичните средства са един от начините това да се случи. Уорън смята, че компаниите трябва да бъдат обложени и с директен данък върху дейността, и отделно да плащат повече заради големите разходи на ток и вода. Наскоро сенаторката изпрати писма до ръководителите на Meta, Amazon, Alphabet и Microsoft, в които настоява да кажат какви облекчения са получили от администрацията на Тръмп в името на разработването на технологията.

Компанията въвежда невидими водни знаци за генериран текст и допълнителни защити за автономните си агенти, докато регулаторите настояват за повече прозрачност и отчетност

След пробива в Австралия и нови правила в ЕС OpenAI затяга контрола върху AI

Отделно от политиците, академичните среди също представят подобни идеи. Антон Коринек, учен и изследовател в института „Брукингс“, публикува проучване, в което анализира възможностите за облагане на създателите на нови модели чатботове, но също така предупреди за опасностите от безразборното налагане на данъци.

„Без ясна рамка за оценка рискуваме да въведем политики, които биха могли да възпрепятстват иновациите и да подкопаят конкурентоспособността, без същевременно да решат основните фискални предизвикателства, които ни предстоят“, пише той.

Коринек обръща внимание и на друг съществен проблем – в момента около две трети от данъчните приходи в САЩ идват от облагането на труда. Ако навлизането на изкуствения интелект доведе до съществено намаляване на заетостта, това би могло да отслаби и приходите в държавния бюджет. Затова според изследователя по-устойчив подход би бил пренасочването на данъчната тежест към потреблението, включително на дигитални услуги, съдържание, генерирано от AI, и роботизирани услуги за доставка и обслужване на клиенти.

„Изкуственият интелект все повече доминира в дискусиите за политики във Вашингтон и има потенциала да се превърне в най-значимата технологична и икономическа промяна, водеща до най-дълбоките трансформации от десетилетия насам“, отбелязват Арън Тил и Шай Акабас – изследователи от Bipartisan Policy Center, мозъчен тръст във Вашингтон.

Те обаче също призовават към предпазливост. Има много начини за данъчно облагане, но все още не са ясни някои ключови детайли – какво ще е въздействието на изкуствения интелект върху пазара на труда и икономическата активност. Заради това законодателите трябва да са много внимателни при въвеждането на данъци. А такива най-вероятно ще има.