Храните с високо съдържание на захар в комбинация с антибиотично лечение могат да увредят чревния микробиом по начин, който увеличава уязвимостта към опасни инфекции. Това показва ново проучване, публикувано в научното списание Nature.

Изследването използва необичайна възможност да проследи връзката между храненето, антибиотиците и бактериите в червата. Учените наблюдават онкологични пациенти, които са хоспитализирани и продължително време приемат антибиотици преди трансплантация на стволови клетки. Тъй като те консумират единствено храна, приготвена в болницата, екипът разполага с точни данни какво и в какви количества са яли – рядкост при изследванията на храненето, които обикновено разчитат на спомените на участниците.

Чревният микробиом се състои от трилиони бактерии, вируси и други микроорганизми, обитаващи червата. Те изпълняват редица важни функции – подпомагат храносмилането, произвеждат жизненоважни витамини и участват в работата на имунната система. Научните данни показват също, че микробиомът комуникира с мозъка и има отношение към производството на невротрансмитери като серотонина, които са важни за съня, настроението и нивата на стрес.

Броят и разнообразието на бактериите в червата зависят до голяма степен от начина на хранене. Хората с разнообразно меню, богато на растителни храни и фибри, обикновено имат по-разнообразен микробиом от тези, които консумират повече силно преработени продукти. Като цяло по-голямото разнообразие се свързва с по-добро здраве, тъй като плътната общност от полезни микроорганизми затруднява разпространението на потенциално опасни бактерии.

„Една от особеностите, които отличават това проучване от предишните, е, че микробиомът на пациентите е подложен на сериозно въздействие, а хранителният им статус също е нарушен от лечението на рака“, обяснява пред CNN д-р Джонатан Пелед, лекар и учен в Memorial Sloan Kettering и един от авторите.

Проучването е ръководено от специалисти от Memorial Sloan Kettering Cancer Center и NYU Langone Health в Ню Йорк, както и City of Hope Cancer Center в Лос Анджелис. Те проследяват какво се случва, след като антибиотиците и болничното хранене нарушат нормалната чревна флора, и използват този период, за да оценят влиянието на различни храни върху състава на микробиома.

Екипът анализира връзката между основни хранителни компоненти като мазнини, въглехидрати и фибри и различните видове чревни бактерии. Разгледано е и въздействието на конкретни продукти като пилешко месо, ябълки и шоколадова торта.

„Темата, която се появяваше отново и отново, беше, че колкото повече сладки храни се консумират, независимо от вида на захарта – като особено неблагоприятен ефект имат добавените захари – толкова по-силно изглежда взаимодействието им с антибиотиците при увреждането на микробиома“, отбелязва Пелед.

Данните обхващат над 1000 проби от 173 пациенти, които са консумирали повече от 9400 ястия, приготвени в болницата.

Резултатите показват ясна връзка между интензивността на антибиотичното лечение и загубата на разнообразие в чревния микробиом – колкото по-силен е курсът на лечение, толкова по-голям е спадът.

Повечето видове храни не са свързани със съществени промени в разнообразието на бактериите. При сладките продукти обаче картината е различна. Изследователите включват в тази категория захарта, подсладените храни и напитките.

При всеки допълнителни около 100 грама сладки храни, консумирани по време на антибиотично лечение, разнообразието на чревния микробиом намалява с приблизително 24%.

Спадът е свързан с увеличаване на популациите на определени потенциално опасни микроорганизми, сред които бактерията Enterococcus faecium.

Enterococcus е опортюнистичен микроорганизъм. Обикновено присъства безпроблемно в червата, където други бактерии ограничават размножаването му. Когато обаче антибиотиците унищожат голяма част от конкуриращите го микроорганизми, той може да започне да се разпространява прекомерно. В някои случаи бактерията преминава през чревната стена в кръвта и може да причини сепсис.

„При трансплантацията на костен мозък установихме, че Enterococcus може да влоши определени усложнения, включително заболяването „присадка срещу приемник“, посочва Пелед.

При това състояние трансплантираните донорски клетки разпознават организма на пациента като чужд и започват да атакуват здравите му тъкани.

Учените проверяват дали могат да възпроизведат наблюдаваните при хората промени и при мишки. След еднократна доза широкоспектърен антибиотик се отчита леко увеличение на бактериите Enterococcus. Когато след антибиотика животните получават и добавена захар, количеството им нараства 16 пъти до третия ден и 33 пъти до шестия.

Резултатите подсказват, че подобна промяна може да има реални последици за пациентите. При хората, които консумират повече захар от средното, рискът от смърт след трансплантацията е приблизително с 12% по-висок в сравнение с тези с по-нисък прием.

„Това е умерена промяна в рисковия им профил“, уточнява Пелед.

Увеличеното количество на Enterococcus се задържа около осем дни след антибиотичното лечение.

„Това е много интересно проучване. Подозирам, че ще предизвика сериозен интерес“, коментира пред CNN д-р Антъни Маресо, професор по вирусология и микробиология в Baylor College of Medicine, който не участва в изследването.

Според него резултатите са особено важни за пациентите с трансплантации, тъй като една от основните опасности за тях са инфекциите по време на болничното лечение. Данните дори поставят въпроса дали хранителните режими в лечебните заведения не трябва да бъдат преразгледани.

Следващият важен въпрос е дали наблюдаваната зависимост се отнася и за хора, които приемат антибиотици извън болница. Например все още не е ясно дали хранене с високо съдържание на захар по време на антибиотичен курс за сравнително обичайна инфекция може впоследствие да повиши риска от други заболявания.

Пелед подчертава, че резултатите са интересни, но проучването не представлява рандомизирано контролирано клинично изпитване, при което различни хранителни режими могат директно да бъдат сравнени, за да се установи кой предпазва най-добре микробиома.

Тъй като ограничаването на прекомерния прием на захар по принцип се смята за полезно, според него е разумно количеството ѝ да бъде намалено и по време на антибиотично лечение.

„Нашето проучване предполага, че не е необходимо сладките храни да се избягват непрекъснато, а конкретно в периода, когато се приемат антибиотици“, обобщава Пелед.